ИСТОРИЯ  на с.Красново

 

СЕЛО КРАСНОВО

Село Красново е разположено на двата бряга на Красновска река в южните склонове на Същинска Средна гора, на 370 м. надморска височина. Намира се на 2 км. западно от Красновски минерални бани. Има автобусна връзка по третокласната републиканска пътна мрежа с областния център – Пловдив, от който отстои на 50 км., на 52 км. е от Пазарджик и на 30 км. от Общински център – Хисаря.

Красново е будно средногорско селище с вековна история, богато революционно минало, стълб на българщината, на националноосвободителното движение и на антифашистката борба.

Първите исторически сведения сочат, че околността е била населена от тракийски племена. В непосредствена близост е съществувало селище с крепост, некропол от неколкостотин различни по големина могили и пътища, свързващи го с целия Средногорски район.

Според някои сведения първото име на селището било Коптис / Копцис /, след това селището получило християнското име Кръстец, преименувано по-късно на Кръстово.

Още през римската епоха топлите извори в Красновски минерални бани били използвани за лечение на римски войни и на техните коне.

През византийското и османското робство укрепеното селище приютявало част от околното население при варварските нашествия.

При покоряването на страната от турците населението оказало упорита съпротива, поради което селището Кръст/Кръстово/ било разрушено, а след това, за да бъде унизено от поробителите, му било натрапено името Краставо, а банята нарекли Крастава баня. Поради заселване на анадолски турци част от населението се преселило в Копривщица. Освен, че се заселили и в селото, турците основали в близост до него турското село Долно Османово, чиито останки, както и мястото, където била джамията, личат и сега. Останалото население в селото поддържало духа на българщината. То запазило старите български имена на местностите – Габровица, Елова бара, Бръшлянска пътека, Сатиица, Кука, Средоръта, Буков дол. За да отслабят съпротивата на българското население, турците и докараните от Епир власи безмилостно изсичали и изгаряли вековните гори, които ограждали селото по Средногорието и служели като закрилници на народните отмъстители. През 1686 г. при избухване на въстанието в Търново и тукашното население въстанало, поради което селото било отново изгорено, а населението – прокудено. Една част се преселило в Калофер, а друга напуснало страната. След години населението постепенно започнало да се завръща в старите изгорени огнища.

След провалянето на Велчовата завера в 1835 г. подгонените търновчани по пътя им за Копривщица намирали в Красново закрила и помощ. То е родното село на Дели Стоян и Рада войвода – закрилници на населението от кърджалиите през 16-ти век. Четата на Рада войвода се подвизавала предимно в Красновския край по Средногорието. Рада развявала три байрака: бял, зелен и червен – основа на националното ни знаме. Смела и горда била тя – наричали я “Мъжка Рада”. Още се носи легендата за нея, че под мишниците си имала крила. Убила двама турци, които я преследвали и мирният й живот в селото свършил. Заминала за Калоферския балкан и се борела за свободата на поробените братя. Местността, дето Рада съсякла турците, нарекли на нейно име, което и до ден днешен се знае от малки и големи – “Радин кладенец”. Красновци съчинили и песни за безстрашната мома, които и досега се пеят и предават от поколение на поколение. Много още знайни и незнайни хайдути поддържали буден и борчески духа на поробеното население: Индже Маринко, Стайко байрактар, чиито имена носят околните местности, скали и поляни.

В с.Красново Апостолът на свободата Васил Левски основал един от първите тайни революционни комитети, чийто председател бил поп Костадин Гунчев. При подготовката и провеждането на Априлското въстание красновци се включили активно. Представител на Великото народно събрание в Оборище бил Стоян Литов. Беден и як мъж бил Стоян, турците се страхували от него, наричали го “Литооглу Стоян”. За Оборище тръгнали двама представители на местния революционен комитет: поп Костадин Гунчев и Стоян Литов. Но болният Гунчев се разделил със Литов в Панагюрище и се върнал обратно в селото. След обявяването на въстанието цялото село се вдигнало, присъединило се към въстаналата Копривщица и взело участие в отбраната й. При потушаването на въстанието селото било опожарено: 70 от всичките 80 къщи били изгорени.

Жителите на Красново радушно посрещнали и подпомогнали руските освободители в 1877 г.

От 1887 г. селото е наименувано Красново.

Красновци активно се борили за обединението на Източна Румелия и Княжество България.

Населението на селото се занимавало със земеделие и скотовъдство. Нищетата и мизерията съсипали това патриотично селище. Политическите сътресения и социални неправди силно раздвижили националното и политическо чувство на населението, което се включило дейно в социалните борби. През Септемврийското въстание в 1923 г. Красново било районен център за обявяването му. Ръководител на въстанието бил учителят Танчо Д. Чумпов. След потушаването му в Красново настъпили тежки дни на терор и репресии. Сега в местността Сатиица паметник напомня за героизма и борбата на септемврийци. И след Септемврийското въстание населението на този край не било покорено. То не изгубило надежда за свобода, като активно се включило в антифашистката борба. От малкото село, което тогава наброявало 2000 жители, излезли 9 партизани, имало 5 политзатворници и десетки ятаци.

Красново е пример в борбата за народна свобода и свидетел на героични дела през вековете.

Красново се гордее с православната си църква “Свети Димитрий Чудотворец”, построена през 1885 г. на мястото на изгорената стара църква, към която е имало и килийно училище. В опожарения старинен храм имало опазени до онова време стари требници, евангелия, апостоли, минейници и икони, а в училището оскъдни буквари, черковни книги, по които сричали АЗБУКЕТО децата на тогавашните красновци и се учели на четмо и писмо. В прихлупеното килийно училище тлеела искрата на будната народна свяст. Тук идвали граматици и свещеници от близките килии и църкви, най вече от Стрелча и Панагюрище. В селото има и две училища – Старото преди две години се реконструира и модернизира, а новото, наречено “Горното”, е построено през 1908 г. от майстор Тольо Карабайректарев от град Брацигово. Техни възпитаници са ректорът на бившия ВСИ”В.Коларов” – Цвятко Петков- вече покойник, Ненчо Ангелов и Никола Несторов- заемали важни постове в Министерството на земеделието, писателят Петко Шаламанов, Иван Цонов – ст. треньор по борба свободен стил на националния ни отбор сега.

На 09.01.1926 г. Родолюбиви българи създали читалище и по предложение на свещеник Михаил Боев то било наречено “Отец Паисий”, на името на създателя на “История славянобългарска”, за да пръска светлина и знания сред красновци. Местено от бозаджийници и кафенета, с малкото подредени книги, то е светело на хората, защото работещите в него са горели от желание за просвещаване. Още в ония далечни времена са заделени 2000 лв. за построяването на читалищна сграда. Искани са средства от тогавашното Министерство на просвещението, но явно те не са достигнали до тук.

Читалището развива активна дейност – създаден е самодеен театрален състав, смесен битов хор, народен оркестър, които са печелили сребърни и златни медали на републикански, окръжни, общински и др. събори на народното творчество. През 1971 г. мечтата на красновци се сбъдна. В новооткрития читалищен дом се намират библиотека с около 11 хил.т.библиотечни единици, салон с 350 места и голяма сцена, на която са гостували много професионални и самодейни колективи. През 2006 г. читалището чества 80-годишен юбилей. Красновските празници, традиции и обичаи поддържат и до ден днешен духа на населението. Провеждат се игри, викторини, конкурси, състезания, срещи с писатели и дейци на изкуството.

Красновските носии – ризи, фусти, пешкири, забрадки с красиви кенета, мъжките ямурлуци, гащи, аби и гугли – всичко онова, което е изработила, изпрела, изтъкала, изплела красновската жена с изкусните си ръце, се ползва от самодейците и една част се пази в читалището.

То притежава богата сбирка записи на песни, обичаи, легенди и предания, игри, гатанки – характерни само за селото ни. В центъра на Красново, в самата сграда на читалището се намира най-съвременно обзаведеното селско кметство в общината.

В селото има магазини и кафенета, в които отсядат пътуващите туристи, идвайки от Тракийския култов комплекс в с. Старосел, намиращо се на 8 км. от Красново по пътя за град Хисаря и продължавайки през борческа Стрелча за града-музей Копривщица.

 

Неразделна част от селото са и Красновските минерални бани. Дебита на терминалната зона се изчислява на около 840 л./мин. Минералната вода има температура от 54 градуса по Целзий и са най-горещите в района. Направен е и нов сондаж № 1 , който има дебит 18 л./сек. Минералната вода е била използвана за лечение чрез къпане, а по-късно и чрез пиене. Населението на околността е идвало да лекува главно заболявания на опорно-двигателния апарат. Интересно, макар и кратко е описанието на чешкия историк и географ професор Константин Иречек на Красновските минерални бани, посетени от него през 1881 г.: “ След един час път от Старо ново село, пише Иречек в своя труд “Пътувания по България”, се показва курорта Красновски минерални бани. В гората се издига малка къщичка с два каменни басейна. Вред наоколо стърчаха в гората между дъбовете ниски сламени колиби, от които гостите, повечето селско население от околията, лазешком излизаха, за да ни наблюдават. Температурата на извора според моето измерване е плюс 45 градуса по Целзий, която за тукашните гости /чак тук е проникнало познаването на термометъра/ се виждаше малка.” Тъй като наоколо миришело на сероводород, Иречек определил водата като сярна.

От бюджета на Източна Румелия били отпуснати 2000 лв. за подобрение и поправка на банята, но общината ги изразходвала за ремонт на черквата.

През 1925 г. , когато е каптиран извора на банята от инж.Иван Дамянов и Димитър Караджов, на дълбочина около 4 м. е бил открит басейн, направен от дебели дъбови дъски, с размери-2/1.9/0.8 м. На 6 м. по-надолу направо върху пясъчния пласт е бил открит басейн от дялани гранитни камъни, без спойка и разхвърляни в него глинени съдове и три монети от император Север Александър /222-235 г.сл.Хр./.

Постепенно, поради лечебните си качества, Красновските минерални бани започнали да привличат вниманието, като се посещавали от болни от Пловдив, Пазарджик, Пещера, Копривщица, Брацигово и др.

През 1927 г., при каптирането на изворите, старата баня била съборена и на нейно място била построена нова двуетажна банска сграда с две отделения, чакални, съблекални, басейни и вани.

Заболявания, които лекуват минералните води: Заболявания на бъбреците и пикочопроводните пътища, бъбречнокаменна болест с уратна и оксалатна диатеза, хроничен и подостър пиелонефрит, цистит и уретрит.

  1. Заболявания на черния дроб и жлъчните пътища, състояния след прекаран хепатит, хроничен хепатит, хроничен холангит, хроничен холицистит, хепатохолециститудискенезия на жлъчните пътища и на жлъчния мехур, жлъчнокаменна болест.
  2. Заболявания на храносмилателната система, функционални смущения на стомаха и хронични гастрити с нарушение на секреторната и моторната функция, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника в стадий на ремисия.
  3. Заболявания на опорно-двигателния апарат, артрозни заболявания на ставите на долните и горните крайници, спондилартроза, болестта на Бехтерев, след травменни състояния на стави, кости и мускули, състояния след счупвания на костно-ставния апарат, заболявания на мускулите, околоставните тъкани и сухожилията, миозити, бурсити и др., дискови хернии и радикулити.

Лечението е противопоказно за всички инфекциозни и венерически заболявания, туберкулоза, тумор, кръвоизлив, патологична бременност през целия срок и нормална бременност след четвъртия месец, сърдечно-съдови заболявания, заболявания на дихателните пътища, някои заболявания на нервната система и др.

Курорта притежава живописни околности и богати възможности за почивка, разходка, местен туризъм и екскурзии. Пътят минава през китни цветни поляни, иглолистни и дъбови гори. Въздухът е свеж и ароматен. Цялата околност изобилства от къпини, малини, диви ягоди и гъби. Местата са подходящи за отдих и забавни игри. В непосредствена близост са микроязовири, зарибени с шаран и други видове риба и са създадени условия за почивка и риболов. На три часа път северозападно от Красново се намира туристическият възпоменателен комплекс “Бунтовна”.