Народно читалище „Иван Вазов-1904” – гр. Хисаря, има своята стогодишна история. Рождената му година е 1904, когато с личното съгласие на патриарха на българската литература взема неговото име, а по – късно самият Вазов е негов почетен председател.

От 1984 г. се помещава в нова, по-голяма и модерна сграда, построена за него. Разполага с 3200 кв.м. застроена площ, от която 1/3 е на библиотеката. Включва голям салон с 550 места, заседателна зала със 150 места, кръжочни зали, фоайета. В близост до него се намират: най-голямото училище /СОУ/; почивни бази; Общинска администрация и Творческият дом на българските писатели.

Към читалището функционират: театрален самодеен състав „Театър без диплома”; Танцов състав „Хисарски ритми”; Школа по пиано, акордеон и солфеж; „Клуб за народни танци”; Фолклорна група.

С най-дългогодишна дейност и наситен с много събития живот е „Театър без диплома” – от 1984 г. с ръководител – пловдивския актьор Стефан Попов. Всеки сезон печели сърцата на публиката в Хисаря и страната с нови постановки. Ежегодно се провежда и Театрален преглед на самодейни състави от цялата страна, чийто домакин е читалището. В празниците на града традиционно е участието на читалище „Иван Вазов-1904”.

Танцовият състав „Хисарски ритми” също е с редица изяви в България и чужбина на много високо, професионално ниво.

Читалището участва в различни проекти. Резултат от най-значимите е Туристическият информационен център.

Библиотеката към читалището е една от най-големите общински в Пловдивска област. Тя е създадена още с основаването на институцията. Началото е поставено с първите дарени книги от патрона на читалището – Иван Вазов – част от които – с автограф от писателя, са едни от най-ценните екземпляри и се съхраняват до днес .

Библиотечните функции се осъществяват в няколко отдела: отдел за възрастни със самостоятелна читалня; детски отдел с читалня; отдел „Изкуство”; книгохранилище.

Библиотеката обслужва жителите от града и кварталите, също така и от общината. Годишно читателите са около 700 души, а посещенията – 5000. Селището е с отворен характер – целогодишно се посещава от курортисти, много от които вече са новодомци в Хисаря – предимно руски и български граждани. Затова и читателският състав е разнороден по възраст, професия, образователен ценз и културни потребности.

Фондът наброява 45 хиляди библиотечни единици, по-голяма част от които са художествена литература за възрастни и деца, както и научно-популярна.

В отдел „Изкуство” има десетки албуми с репродукции на световноизвестни художници, както и отделни репродукции на картини. Читалните в двата отдела разполагат с голям брой енциклопедии, речници, справочници, наръчници. Ежегодно се извършват устни и писмени справки за ученици, студенти и специалисти. Остаряването на фондовете поради липсата на нови постъпления е причина за отлива на част от читателите от библиотеката.

През годините читалищната библиотека е поддържала контакти с поети и писатели от национално значение като Дора Габе, Ел. Багряна, Любен Дилов, Радой Ралин, Светлозар Игов и др., от срещите с които е запазена сбирка от книги с техни автографи. Изключително ценна и с растяща през времето стойност е и летописната книга, съдържаща автографи и снимки предимно от български писатели, пребивавали в Хисаря през миналия век.

През 2004г. към библиотеката е създаден литературен клуб „Извор”, който обединява местните автори на художествено творчество. Има издаден литературен сборник на клуба, а членовете му ежегодно публикуват свои книги.

Изданиия на читалището са брошурата и книгата на Атанас Кънчев „Вазов в Хисар”/2000г./

Провеждат се срещи с изявени български автори, литературни четения на местния литературен клуб, а също и на гостуващи, конкурси, часове на приказката, литературни игри и състезания.

През 2013 г. започнаха работа фотоклуб и клуб „Краезнание” за възрастни към библиотеката.

От 2010 година библиотеката е одобрена и работи по Програма „Глоб@лни библиотеки – България” в партньорство с община Хисаря. По Програмата тя получава 13 настолни и един преносим компютъра, мултимедия и две периферни мултифункционални устройства, разположени в обучителна зала с 8 компютъра и в детския отдел с 4 компютъра за потребители. Ежедневно се посещава от деца и възрастни, които ползват Интернет и електронни услуги. Провеждат се обучения за възрастни по начална компютърна грамотност и Интернет.

1. ГЕОРГИ ТОПУЗЛИЙСКИ– СЕКРЕТАР НА ЧИТАЛИЩЕТО
2. ЯНА СТОЙНОВА– БИБЛИОТЕКАР
3. ДАРИНА МИЛЕВА– БИБЛИОТЕКАР
4. МИЛЕНА ПИРЯНКОВА– БИБЛИОТЕКАР
5. СТОЯНКА РАЙЧИНОВА– СЧЕТОВОДИТЕЛ
6. СЪБО НЕЙЧЕВ– ПОМОЩЕН ПЕРСОНАЛ
7. СЛАВКА ДИШКЕЛОВА– ПОМОЩЕН ПЕРСОНАЛ

2 април – Седмица на детската книга

Библиотеката и учениците

В детски отдел на библиотеката децата от 1 и 4 група на ОДЗ

Върбан Колев 2013

Ден на земята 2013

Детски отдел на библиотеката

Деца в библиотеката

Евгения Хука 2013

Екскурзия в библиотеката

Изложба в чест на 100 години от Балканската война във фоайето на библиотеката

Коледни вълшебства

Международният_ден_на_детската_книга_в_читалище

На 2 март в Детски отдел на библиотеката при читалище

Седмица на детската книга в Хисаря 2013

Среща с Бета Наур

Форум за местно развитие 2013

Час на приказката

Иричек-представяне от Атанас Кънчев

Среща на Борко Борборко с деца от ОДЗ

Театрален колектив „Театър без диплома”

Повече от тридесетгодишна е дейността на самодейния колектив с режисьор Стефан Попов , а артистите са на професионално ниво в играта си. Всеки театрален сезон подготвят и представят по една постановка.

Гостуват на сцената и на други читалища в страната. Инициатор е на ежегодно провеждания в Хисар Национален преглед на театралната самодейност с любезното съдействие на Община Хисаря.

„Театър без диплома” е създаден  през октомври 1984 година по инициатива на сегашния секретар на читалището – Георги Топузлийски.

Театралните постановки през годините:

1985г. – „Музика от Шатровец”

1986г. – „Клопка”

1988г. – „Младоженицът”

1993г. – „Легенди за Хисар”

1996г. – „ Мразя ги тези пари”

1997г. – „Женско царство”

2000г. – „Боряна”

2001г. –  „Златната мина”

2002г. – „Жените в народното събрание”

2003г. – „Римска баня”

2004г. –  „Двубой”

2005г. – „Големанов”

2006г. – „Ревизор”

2007г. – „4-та-5-та степен по Рихтер”

2008г. – „На сватба”

2009г. – „Идиотите са безчет”

2010г. – „Едва за всички, всички за една”

2011г. – „Вражалец” и „Легенди за Хисаря”

2012г. – „Църква за вълци”

2013г. – „Опечаленото семейство”

ТФК „Хисарски ритми”

 Свързани с всеки национален и местен празник са изявите на ансамбъл „Хисарски ритми”, с худ. р-л Рангел Неделчев в Хисар.

Ансамбълът е известени с многобройните си участия в международни фестивали в България и чужбина, от които се завръща със златни и сребърни медали.

Илиана Червенакова е преподавател в Детска музикална школа при читалище ,,Иван Вазов” град Хисаря от 1987 година. Д-р Червенакова завършва  АМТИИ  град Пловдив. Още през 1989 година  спечелва  конкурс за асистент в ПУ,,П . Хилендарски ”. От 1995-1997 година  работи, като старши асистент, а от 1997 г. до момента е главен асистент в катедра ,,Музика”. Преподавател е по солфеж и музикален инструмент. През 2013г. защитава дисертация и е доктор по музикознание и музикално изкуство.

Автор е на редица статии в областта на музиката педагогиката и теория на музиката . Автор е и на методични пособия  за обучение на студенти.

Наградена е с Диплом  от Трети международен конкурс ,,Акордеонна пролет ” 2003г., като „Преподавател с най-висока комплексна култура за „Принос в развитието на читалищното дело в България „ 2004г.

Член е на жури в Национални конкурси- „Децата на Хисар-пеят песните на Мими Иванова /2006,2007г./, „ С песните на Хайгашод Агасян” /2007г/, Хей, приятелю, здравей” /2008г./, „ Аз съм ученик, аз съм тийнейджър” /2009г./, „ 15 лалета” / 2013г./

Най- изявени ученици на Илияна Червенакова от гр. Хисаря са: Димо Пищялов /завършил по-късно Музикално училище в гр. Пловдив и Консерватория в гр Берн-Швейцария/, Боряна Бончева, Мария Мушевска, Румяна Дишкелова / завършили Музикално училище в гр. Пловдив/, Йонка Бойновска / завършила Музикално училище в Широка Лъка/, Ива Куковска, Моника Гечевска, Тодор Мутовски, Милен Илевски, Петя Вълчева, Димислава Николова, Мария Чолакова, Деница и Валентина Златарови, Йорданка и Стоянка Ганчевски, Диана Денкова, Диляна Гичева, Диляна Маджурова, Станислава Иванова, Маринела Динкова, Мария Кинарова, Мирела Бонева, Паула Найденова, Павлина Кулина, Дафина-Стефания Иванова, Виктория Главчева, Тина Дончева, Пелагия Дурчева, Маргарита Куковска, Пепа Иванова, Христина Василска, Ели Колева, Боян Баранов, Илия Аргиров, Георги Величков, Цветомир  и Венелин Рачеви и много други.

Хисарски народен оркестър

Хисарски народен оркестър е създаден преди 50 год., около далечната 1963г. с ръководител Събо Нейчев, основател и дългогодишен ръководител на Хисарския народен оркестър. Това е един от най-дълголетните и известни оркестри в региона с богата творческа биография. Точно преди 50 години, през 1963 г., Събо Нейчев основава Хисарската народна група и събира в нея най-талантливите музиканти. Създават много хора и ръченици, които предварително са тествани по сватби, кръщенета и войнишки сбирки в Хисарско. В първите години на своите изяви Събо Нейчев свири на кавал, но кларинетът е този, който пленява сърцето му. В края на 60-те и началото на 70-те години прави серия от записи в Българското национално радио. Изпълнения като „Ведровска ръченица”, „Хисарска копаница”, „Брестнишка ръченица” и „Паничерска ръченица”, записани в БНР през 1972 г., са по обработка на Коста Колев. Има активна концертна дейност през 80-те години в района на Пловдив, Хисаря и Средногорието.

Има хора, които посвещават живота си на една кауза и са й верни докрай. Такъв е и нашият колега Събо Нейчев – дългогодишен служител на НЧ „Иван Вазов – 1904”. С непрекъснат творчески ентусиазъм той продължава да пленява сърцата на публиката с музиката си. Негови верни колеги през годините са били:

1. Димитър Андонов – акордеон
2. Иван Узунов – акордеон
3. Тодор Янков – акордеон
4. Марин Тодоров – акордеон
5. Янаки Маринов – барабани
6. Русия Иванова – певица
7. Антония Смолска – певица
8. Дима Спасова – певица
9. Иванка Великова – певица
10.  Иванка Иванова – певица
11. Диана Иванова – певица
12. Стоян Неделчев – тромпет
13. Събо Генчев – тромпет
14. Иван Кокошаров – саксофон
15. Кольо Запрянов – саксофон
16. Теодоси Спасов – кавал
17. Велчо Велев – китара
18. Божидар Киряков – китара
19. Николай Червеняков – клавир
20. Апостол Георгиев – певец
21. Митко Герджиков – певец

Някои от членовете на оркестъра вече не са между живите, но ние ще споменем и тях:

1. Недялко Тодоров – барабани
2. Петко Тодоров – барабани
3. Драгия Драгиев – акордеон
4. Илия Бялков – китара
5. Георги Калинов – китара
6. Петко Човалджийски – китара
7. Кръстьо Колев – китара