БАСЕЙНИ

Информацията е в процес на добавяне

КОННА БАЗА

Информацията е в процес на добавяне

СПОРТЕН РИБОЛОВ

Информацията е в процес на добавяне

КОЗИ ГРАМАДИ

Кози грамади

Тракийски храм и светилище на Зевс и Хера се намира в района на връх Кози грамади край с. Старосел, Хисарско. Селището е известно с богатата си археология и преди десетилетие се прочу с тракийския култов храм на Ситалк.
Новооткритото светилище е до хижа “Фенера”, на около 22 км от Хисаря. Намира се в най-високата част на върха и заема площ от 50 кв. м.
Смята се, че тракийският храм е функционирал през втората фаза на Ранножелязната епоха (VIII – VI в. пр. Хр.). През IV век е бил преустроен, заедно с изграждането на одриската владетелска резиденция в подножието на върха, открита и проучена от Иван Христов.
Фасадата на храма е подчертана от траките с обработени каменни блокове, а покривът е с керемиди от коринтски тип. На мястото на старите глинени олтари са изградени четири кръгли каменни олтара.
Това светилище, както и ритуалният комплекс на връх Сборови грамади, изграден от монолитен каменен блок с улеи за жертвоприношения, дават много данни за построяването на укрепената резиденция от владетелите на одрисите, смятат археолозите. Тя е оградена с масивна крепостна стена и има рядко срещано градоустройство. Крепостта и резиденцията са свързани с античен път.
Сребърна монета, намерена на мястото, определя датировката на строителство на комплекса в края на VІ и началото на V век пр.Хр. Дворецът на два етажа е с внушителен параден вход и украси по стените. Има две четириъгълни профилирани бази за колони и праг с дупки за железен механизъм на еднокрила врата. От другата страна на голямото помещение има две къси симетрични стълбища, водещи към своеобразна трибуна. Според учените, това е било зала за приеми и пирове на тракийския владетел.
На пода на залата археолозите са намерили монети на тракийския владетел Терес ІІ и на македонския завоевател Филип ІІ. Открити са и фрагменти от вносна гръцка и местна тракийска керамика, желязна двойна брадва, наричана лабрис, част от златен нагръдник. А в резиденцията и по склоновете на хълма изобилстват следи от ожесточена битка – върхове на копия и стрели, тракийска махайра, хиляди оловни тежести за прашки.
Откритият сега храм се е използвал и през римската епоха, което се доказва от намерените на мястото монети на император Елагабал и фрагменти от мраморни оброчни плочки, някои от които носят изображение на бог Зевс и Хера. Точно тези находки доказват, че светилището е било на Зевс Гръмовержеца и Хера.
Археолозите смятат, че култовият комплекс е съществувал до V век, когато християните унищожават храма и изграждат встрани от него малка еднокорабна църква. Божидар Димитров смята, че тя е била посветена на свети Илия, тъй като в християнската религия той се отъждествява с покровител на гръмотевиците и светкавиците.
При разкопките са намерени различни монети, отсечени в Тракийски Херсонес, на македонските владетели Филип Втори и Александър Велики, екземпляри от късната Римска република и над 1000 керамични фрагмента от съдове, принасяни в дар на светилището.
Кози грамади е тракийски архитектурен комплекс от V-IV век пр. Хр. Вероятно е бил свързан с тракийския култов център, открит от покойния археолог д-р Георги Китов над с. Старосел. Ръководителят на екипа д-р Иван Христов твърди, че това е единственият паметник от тази епоха, открит в Югоизточна Европа. През август в експедицията ще се включат и студенти от Университета по библиотекознание и информационни технологии. Разкопките продължат.

Из национален седмичник „Десант”