1379651_1425752827636152_1108847362_n1506988_1504769833067784_4457713451234265301_n

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ

Град Хисаря е разположен в малка котловина в южното подножие на Панагюрска Средна гора. Той отстои на 42 км северно от гр. Пловдив и на 25 км южно от гр. Карлово. Природата е дарила този край с лечебни минерални извори, благодарение на които хората са се заселили тук още през V хил. пр. Хр. Климатът в котловината се характеризира с мека зима и топло лято, но без абсолютни рекордни температури. Почвата е предимно песъчлива и силно пропусклива. Тези условия са благоприятни за засаждане на лозя, плодове и маслодайни култури. В миналото населението на Хисаря е отглеждало маслодайни рози и лавандула. През последните години тази традиция отново се възражда.

1457481_1484635165081251_638301899_n1383579_1427865834091518_1743689984_n

В курортния град   има 22 топли минерални извора с общ дебит 45 литра в секунда. Температурата на водата е от 37о до 51оC. Водата е слабо минерализирана, хидрокарбонатно-сулфатна, хлорна и натриева, флуорно-силициева, алкална. Тя е с висока стойност на Ph – 9, без цвят и мирис, с приятен вкус. Минералната вода на Хисаря може да се ползва и като трапезна, и за профилактика на редица заболявания. Показанията за лечение са многообразни. Те обхващат нефрологични, урологични, гастро-ентерологични и чернодробни заболявания, някои показания на обмяната на веществата и др. Десетки са лечебните методи, при които се използва минералната вода – от пиене и плуване в минералните басейни до процедурите с модерна медицинска апаратура.

10309490_1493596234185144_4086088271231779560_n1461098_473728112737130_1836299175_n

Съчетанието на добри природни дадености – минералната вода и мекият климат с екологично чиста храна, лечебни билки и етерични масла, стои в основата на успешната профилактика и рехабилитация на човешкия организъм.

1463963_1436944766516958_936384093_n

Хисаря е истински град на здравето. Редица SPA хотели в курорта предлагат чудесни условия за лечение и почивка, като използват последните достижения на медицинската наука. Не случайно курортът често е домакин на национални и международни конференции и симпозиуми по проблемите на балнеолечението и здравеопазването.

10277717_1504269023117865_8276838533614525726_n

По-интересните археологически обекти за посещение в град Хисаря са:

Крепостна стена

1174331_614491151923830_1103239223_n       Крепостна стена1 (6)

Крепостната стена – изградена е в края на III век по времето на император Диоклециан. Тя е най-добре запазената крепостна стена в Европа от времето на късната античност. Дълга е 2327 м и обгражда площ от 30 ха. Запазена е наместа в оригинал до 11 м.

Казармен комплекс

Казармен комплекс – разположен е от двете страни на южната крепостна порта по цялата дължина на южната крепостна стена и част от източната крепостна стена. Построен е през втората половина на IV век за охрана на града. В него е била настанена на постоянен гарнизон войска от около 600 души. Експонирани са казармените постройки западно от южната крепостна порта.

Южна крепостна порта

525510_349975045052398_1070685075_n

Южна крепостна порта – това е главната порта на римския град Диоклецианополис. Оттук е излизал пътят за Филипополис (Пловдив) – най–важния административен център в римската провинция Тракия. Портата в оригинал се извисява на 13 м височина. На това място през 1882 г. Иван Вазов е написал знаменитото българско стихотворение „Отечество любезно, как хубаво си ти!”

Западна крепостна порта

Западна крепостна порта – намира се до съвременната баня „Русалка”. Съхранена е в оригинал до наши дни. Единственото място от укрепителната система на римския град Диоклецианополис, където може да се види оригиналната лицева зидаря от крепостната стена. Запазената височина на портата е 10 м.

Крепостна стена1 (21)     Крепостна стена1 (18)

Римска представителна обществена сграда

Римска представителна обществена сграда – намира се в парк „Момина сълза”. Разкрити са 5 големи помещения с масивна сводова конструкция. Единствената римска сграда в Хисаря със запазени зидове от втори етаж. Датира се от началото на IV в.

momina salza

Римски терми

Римски терми – разположени са в парк „Момина сълза”. На отделни места са запазени почти до покрив. Те са едни от малкото известни термални римски бани в Европа. Целият комплекс обхваща 3000 кв.м. площ. Построени са през втората половина на III в.

Римски амфитеатър

Римски амфитеатър – намира се в непосредствена близост до минералния извор „Момина сълза”. Първоначално той е използван за провеждане на гладиаторските борби, но след приемане на християнството за официална религия в Римската империя през 313 г. неговата функция е променена в циркус – съоръжение за спортни състезания и борби с животни. Изцяло е запазена арената на амфитеатъра. Амфитеатърът на Диоклецианополис е построен в самия край на III в. Той е най-късният известен досега римски амфитеатър. Макетът на амфитеатъра се намира в градския Археологически музей.

Римска перистилна сграда с открит вътрешен двор и колонада

Римска перистилна сграда с открит вътрешен двор и колонада – разположена е в близост до южната крепостна порта. Тя е типичен представител на римската гражданска архитектура от типа на италийските градски къщи. Построена е през втората половина на IV в. През средата на V в. е разрушена от хуните, след което отново е била изградена и разширена на север. Обхваща площ от 2637 кв.м.

Раннохристиянски базилики

  1. Раннохристиянски базилики – в Хисаря са разкрити и проучени 10 раннохристиянски базилики. От тях само 3 са експонирани и достъпни за посещение. Базиликите в Хисаря отразяват цялостното развитие на раннохристиянската базиликална архитектура през периода IV – VI в.

– Базилика № 1. Намира се западно от южната крепостна порта. Тя е единствената известна досега в България двукорабна базилика. Абсидата й е тристранна. Датира се от средата на V в.

– Базилика № 3. Намира се на 120 м южно от южната крепостна порта. Тя е трикорабна, с тристранна абсида отвън и полукръгла отвътре. Първоначално базиликата е била построена през втората половина на IV в. В средата на V в. е била разрушена от хуните и през VI в. тя е била наново построена. В базиликата е открит надпис на старогръцки език, който показва, че през VI в. тя е била посветена на Св. Стефан. В нея са били погребани свещеник Тодор и синът му – протектор Йоан. Надписът се намира в Археологическия музей.

– Базилика № 8. Разположена е срещу читалищния дом. Базиликата е трикорабна, с полукръгла абсида, притвор и баптистерий (кръщелна). Датира се от V в.

Римска гробница

Римска гробница – намира се на 300 м югозападно от южната крепостна порта в парк „Славеев дол”. Състои се от гробна камера и коридор. Впечатлява с изработката на пъстроцветната подова мозайка. В гробната камера са запазени следи от стенописи в растителен и геометричен орнамент. Гробницата се датира от IV в. Запазена е в оригинал и е достъпна за посещения.

Археологически музей

Археологическият музей се намира в центъра на града. Състои се от археологическа експозиция и постоянна етнографска изложба. Общият фонд от експонати наброява 4276 единици.

Археологически музей1 (28)      Археологически музей1 (27)

Минерални извори

Минерални извори

В Хисаря има 22 лечебни минерални извора с различна температура и състав. Най- известните от тях са:

„Момина сълза”

Водопийни павилиони-чешми-извори1 (22)

Водата на извора лекува чернодробни и жлъчни заболявания, язва на стомаха и дванадесетопръстника, колит, артрит, гастрит и др. Температурата на водата е 42оC.

„Момина баня”

Водопийни павилиони-чешми-извори1 (37)

Водата на този извор се препоръчва за лечение на бъбречни заболявания. Температурата й достига 47оC.



Like Us On Facebook

Facebook Pagelike Widget

Анкети

Колко време чакахте, докато регистрират заявлението Ви за административна услуга

Вижте резултатите

Зареждане ... Зареждане ...

Здравейте, 

Създадохме нов интернет сайт на Община Хисаря.
Активен е на адрес:  hisarya.bg

Новите материали поместваме само на него и сме в процес на прехвърляне информацията там.

Старият сайт можете да ползвате за публикации и документи, качени преди до 1. Ноември 2022 г.

Той ще остане да работи, за да бъде полезен с информацията си.