Културно историческо наследство
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ
Град Хисаря е разположен в малка котловина в южното подножие на Панагюрска Средна гора. Той отстои на 42 км северно от гр. Пловдив и на 25 км южно от гр. Карлово. Природата е дарила този край с лечебни минерални извори, благодарение на които хората са се заселили тук още през V хил. пр. Хр. Климатът в котловината се характеризира с мека зима и топло лято, но без абсолютни рекордни температури. Почвата е предимно песъчлива и силно пропусклива. Тези условия са благоприятни за засаждане на лозя, плодове и маслодайни култури. В миналото населението на Хисаря е отглеждало маслодайни рози и лавандула. През последните години тази традиция отново се възражда.
В курортния град има 22 топли минерални извора с общ дебит 45 литра в секунда. Температурата на водата е от 37о до 51оC. Водата е слабо минерализирана, хидрокарбонатно-сулфатна, хлорна и натриева, флуорно-силициева, алкална. Тя е с висока стойност на Ph – 9, без цвят и мирис, с приятен вкус. Минералната вода на Хисаря може да се ползва и като трапезна, и за профилактика на редица заболявания. Показанията за лечение са многообразни. Те обхващат нефрологични, урологични, гастро-ентерологични и чернодробни заболявания, някои показания на обмяната на веществата и др. Десетки са лечебните методи, при които се използва минералната вода – от пиене и плуване в минералните басейни до процедурите с модерна медицинска апаратура.
Съчетанието на добри природни дадености – минералната вода и мекият климат с екологично чиста храна, лечебни билки и етерични масла, стои в основата на успешната профилактика и рехабилитация на човешкия организъм.
Хисаря е истински град на здравето. Редица SPA хотели в курорта предлагат чудесни условия за лечение и почивка, като използват последните достижения на медицинската наука. Не случайно курортът често е домакин на национални и международни конференции и симпозиуми по проблемите на балнеолечението и здравеопазването.
По-интересните археологически обекти за посещение в град Хисаря са:
Крепостната стена – изградена е в края на III век по времето на император Диоклециан. Тя е най-добре запазената крепостна стена в Европа от времето на късната античност. Дълга е 2327 м и обгражда площ от 30 ха. Запазена е наместа в оригинал до 11 м.
Казармен комплекс – разположен е от двете страни на южната крепостна порта по цялата дължина на южната крепостна стена и част от източната крепостна стена. Построен е през втората половина на IV век за охрана на града. В него е била настанена на постоянен гарнизон войска от около 600 души. Експонирани са казармените постройки западно от южната крепостна порта.
Южна крепостна порта – това е главната порта на римския град Диоклецианополис. Оттук е излизал пътят за Филипополис (Пловдив) – най–важния административен център в римската провинция Тракия. Портата в оригинал се извисява на 13 м височина. На това място през 1882 г. Иван Вазов е написал знаменитото българско стихотворение „Отечество любезно, как хубаво си ти!”
Западна крепостна порта – намира се до съвременната баня „Русалка”. Съхранена е в оригинал до наши дни. Единственото място от укрепителната система на римския град Диоклецианополис, където може да се види оригиналната лицева зидаря от крепостната стена. Запазената височина на портата е 10 м.
Римска представителна обществена сграда – намира се в парк „Момина сълза”. Разкрити са 5 големи помещения с масивна сводова конструкция. Единствената римска сграда в Хисаря със запазени зидове от втори етаж. Датира се от началото на IV в.
Римски терми – разположени са в парк „Момина сълза”. На отделни места са запазени почти до покрив. Те са едни от малкото известни термални римски бани в Европа. Целият комплекс обхваща 3000 кв.м. площ. Построени са през втората половина на III в.
Римски амфитеатър – намира се в непосредствена близост до минералния извор „Момина сълза”. Първоначално той е използван за провеждане на гладиаторските борби, но след приемане на християнството за официална религия в Римската империя през 313 г. неговата функция е променена в циркус – съоръжение за спортни състезания и борби с животни. Изцяло е запазена арената на амфитеатъра. Амфитеатърът на Диоклецианополис е построен в самия край на III в. Той е най-късният известен досега римски амфитеатър. Макетът на амфитеатъра се намира в градския Археологически музей.
Римска перистилна сграда с открит вътрешен двор и колонада – разположена е в близост до южната крепостна порта. Тя е типичен представител на римската гражданска архитектура от типа на италийските градски къщи. Построена е през втората половина на IV в. През средата на V в. е разрушена от хуните, след което отново е била изградена и разширена на север. Обхваща площ от 2637 кв.м.
- Раннохристиянски базилики – в Хисаря са разкрити и проучени 10 раннохристиянски базилики. От тях само 3 са експонирани и достъпни за посещение. Базиликите в Хисаря отразяват цялостното развитие на раннохристиянската базиликална архитектура през периода IV – VI в.
– Базилика № 1. Намира се западно от южната крепостна порта. Тя е единствената известна досега в България двукорабна базилика. Абсидата й е тристранна. Датира се от средата на V в.
– Базилика № 3. Намира се на 120 м южно от южната крепостна порта. Тя е трикорабна, с тристранна абсида отвън и полукръгла отвътре. Първоначално базиликата е била построена през втората половина на IV в. В средата на V в. е била разрушена от хуните и през VI в. тя е била наново построена. В базиликата е открит надпис на старогръцки език, който показва, че през VI в. тя е била посветена на Св. Стефан. В нея са били погребани свещеник Тодор и синът му – протектор Йоан. Надписът се намира в Археологическия музей.
– Базилика № 8. Разположена е срещу читалищния дом. Базиликата е трикорабна, с полукръгла абсида, притвор и баптистерий (кръщелна). Датира се от V в.
Римска гробница – намира се на 300 м югозападно от южната крепостна порта в парк „Славеев дол”. Състои се от гробна камера и коридор. Впечатлява с изработката на пъстроцветната подова мозайка. В гробната камера са запазени следи от стенописи в растителен и геометричен орнамент. Гробницата се датира от IV в. Запазена е в оригинал и е достъпна за посещения.
Археологическият музей се намира в центъра на града. Състои се от археологическа експозиция и постоянна етнографска изложба. Общият фонд от експонати наброява 4276 единици.
Минерални извори
В Хисаря има 22 лечебни минерални извора с различна температура и състав. Най- известните от тях са:
„Момина сълза”
Водата на извора лекува чернодробни и жлъчни заболявания, язва на стомаха и дванадесетопръстника, колит, артрит, гастрит и др. Температурата на водата е 42оC.
„Момина баня”
Водата на този извор се препоръчва за лечение на бъбречни заболявания. Температурата й достига 47оC.