История
град Хисаря
Република България
Регион Южен Централен
Област: Пловдивска
Население: 8 500
Пощ. код: 4180
Тел. код: 0337
Географска ширина 42 градуса и 30 секунди.
Географска дължина 24 градуса и 40 секунди.
Часова зона
Часът в България е:
GMT + 2h през зимата
GMT + 3h през лятото
Надморска височина 3 6 4 м
Етимология и значение на думата “ХИСАРЯ”:
/Етимология (от гръцки etymon – истинско, действително значение на думата, и logos ) е наука за произхода и развитието на думите , като под това се разбира например по-ранни форми на думата, промени на значението и конотациите и?, значение и произход на морфемния и? състав; още дали и как се е разпространила в чужди езици , и как нейното значение се е повлияло от употребата и значението на други думи./
Хисар може да се срещне като име или част от име:
• Хисар – село в България, община Крумовград ;
• Хисар – старият квартал в турския град Бурса ;
• Хисар – град в днешен Казахстан , столица на средновековното Хисарско ханство край река Ханака ;
• Хисар – област в Средна Азия , част от Бухарското ханство ;
• Хисар капия – източната порта от римската градска крепостна стена в Пловдив ;
Хисар (на турски език hisar ) означава крепост , цитадела – централната част на града, включваща административните сгради, казармите, джамията, главния пазар и работилниците на основните занаяти. Тя е отделена със стена от прилежащите крайградски и селски райони.
Среща се често като наименование в различни страни.
• В България се среща още като Хисаря . Демир Хисар (пояснение)
• Демир Хисар – област в Република Македония
• Демир Хисар – град в Република Македония, кръстен на областта, старо име Мургашево;
• Община Демир Хисар – община в Република Македония се център град Демир Хисар;
• Демир Хисар – турското име на Валовища , град в централна Македония, днес в Република Гърция (гръцко име Сидирокастро);
• Доган Хисар – българско село в Беломорска Тракия , родно място на капитан Петко войвода , понастоящем в рамките на Република Гърция ;
• Ени Хисар – град в Босна и Херцеговина
• Ески Хисар („Стара крепост“) – старо име на Стара Загора );
• Румели Хисар – крепост на Босфора , построена през 1451 г.;
• Топрак-Хисар – старо име на село Землен , Старозагорско.
Хисаря може да се отнася за:
• Хисаря – град в централна България , известен от древността с лековитите си минералните извори и модерно съвременно балнеолечение;туристически център с богато културноисторическо наследство от V-ІV век преди Христа до наши дни.
• Хисаря – средновековен крепостен комплекс в Ловеч;
• Хисаря – крепост в Хасково ;
• Хисаря – крепост край град Хисаря;
Хисаря е град в Южен Централен район на Република България, област Пловдив – административен център на Община Хисаря.
Намира се в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 364 м н.в. Той е в е на 40 километъра от град Пловдив и е в близост до възрожденските градове Карлово, Калофер, Сопот, Панагюрище – област Пазарджик и Копривщица – област София.
Климатът на град Хисаря е преходно-континентален, с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото е слънчево, а есента е топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.
В град Хисаря има термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества.
Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.
Във всички исторически времена начина на живот на населението на Хисарската долина е бил предопределен от популярността на лечебните свойства на минералните води. Още преди петото хилядолетие преди Христа край топлите минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. Историята не е съхранила името му, но от тогава животът в него никога не е замирал Древните тракийски селища от Хисарската котловина влизали в пределите на Одриската държава и са били населени от племето беси.
След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е. , малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори.
В началото на римския период, според преданията и легендите , името му било Аугуста.
През средата на ІІІ век градът бил опожарен и опустошен от готските нападения. Неговото възстановяване става към края на ІІІ век, като през 293 година римският император Диоклециан дава името си на града. Нарекъл го Диоклецианопол, защото в него намерил своето изцеление.
През IV век, за да бъде защитен от вражи нападения, градът бил ограден с крепостни стени. В него се влизало през четири големи порти. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули .
Диоклецианопол бил изграден по всички правила на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация
През IV, V и VI век градът придобива известност в пределите на цялата Римска империя и според сведенията на пътеводителя от 528 година на античния автор Хиерокъл , Диаклецианопол става трети по големина град в провинция Тракия, след Филипопол / Пловдив / и Берое / Стара Загора /.
Древният град, известен с лечебните си свойства, защитен от крепост, прикътал зад дебелите си стени беломраморни сгради, вълшебни извори и славееви песни, става притегателен център за траки, римляни, византийци, славяни и българи.
След падането на Западната Римска империя град Диоклецианопол е част от Византия. През VІІ-Х век, както сочат епархийските списъци, той се превръща в духовен християнски център и епископско седалище, подчинено на Филипополския митрополит. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики, което е доказателство за духовната и религиозна роля, която е отдавана на Диоклецианопол за разпространяването и утвърждаването на ранното християнство
Пловдив и Пловдивска област влизат в границите на Първата българска държава през 820 година. По същото време Хисаря е включен в пределите на Средновековна България.
През периода на Византийското владичество на мястото на изпепеления античен град израснало малко градче, за което има исторически данни, но името му не е известно.
По време на Втората българска държава земите на Хисарското Средногорие били арена на люта бран от византийци и кръстоносци.
През 1364 година град Пловдив пада под турско владичество. По същото време е покорено и разрушено селището край Хисарските топли минерални извори, но живота продължава в близките селища Хисар- Момина баня и Веригово -сегашните квартали на град Хисаря. Половината от Момина баня е било населено от турци.
В началото на ХVІІ век от Анадола и от близкото село Хисар Кюселере край Хисарските минералните извори “Момина сълза” трайно се заселили турци. Те нарекли това селище Хисар , което значи Крепост. За кратко време лековитите минерални извори добиват известност по цялата Турска империя . В него идвали да търсят изцеление видни турски личности от Цариград, Одрин, Татар Пазарджик и Пловдив.
В Хисарския край живеело будно българско население, което взело активно участие във всичките форми на борбата за национална независимост и свобода. Народната памет пази спомена за красотата и величието на хайдутското движение , за светлите личности и идеалите, свързани с националното и духовно Възраждане , за саможертвата на въстаниците от Април 1876 година, когато местното население се вдигнало на бунт срещу петвековното турско робство. При потушаване на въстанието селата Старосел и Синджирлии / сега “Веригово “/, Елешница и Красново са били опожарени от башибозушки набези. В кв. “Веригово” е възстановена църквата, в която Апостолът на свободата, Васил Левски, е събирал местния революционен комитет.
След Освобождението на България през 1878 година Хисаря навлиза в своя нов Ренесанс.
Целият двадесети век е характерен с непрекъснатото нарастване на популярността му като балнеолечебен център. През 1957 година малкото курортно селце Хисар-Момина баня е обявено за национален курорт, а през 1964 за град с името
Хисаря .
В границите на новия град влизат Хисар – централната градска част /археологическият резерват/ и с.Хисар-Момина баня, като квартал “Момина баня”. По-късно към него са присъединени селата Веригово /Синджирлий/ и Миромир, като квартали “Веригово” и “Миромир”.
Днешните квартали на град Хисаря:
– МОМИНА БАНЯ,
– ВЕРИГОВО,
– МИРОМИР,
имат собствена история, духовен облик, култура , празнично-обредна система и фолклор, които са съхранени и се предават на поколенията.
Град Хисаря е световноизвестен национален и международен туристически център , гостоприемен и модерен европейски курорт. Той предлага прекрасни условия за отдих и балнеолечение, за конгресен , еко-пешеходен, селски , културен, ваканционен и други видове туризъм , незабравими изживявания в света на тайнствата и красотите на Хисарското Средногорие.
От 1978 година съвременният град Хисаря е административен център на
Община Хисаря , област Пловдив, в състава на която влизат следните населени места:
– Беловица;
– Елешница – сега вече не съществува. Намира се под водите на язовир “Пясъчник”
– Кръстевич;
– Михилци;
– Старо Железаре;
– Черничево.
Природните дадености и богатото културноисторическо наследство на община Хисар, множеството тракийски и римски археологически паметници, духовни и културни центрове, автентичния фолклор и традиции , непринуденото и сърдечно общуването с местното население , уютните места за отдих и удоволствие, минералните води в Хисаря и Красновски минерални бани превръщат града в предпочитано място за гостите и туристите от цялата страна и чужбина.
Крепостната стена, ням и величествен свидетел на историята на града съществува и до сега. Тя е потънала в пасторалната зеленина на много, много красиви паркове, огласяни от славееви песни. Древният град е обявен за археологически резерват, в който могат да се видят тракийска гробница, разкопките на римски терми , казарми и административни сгради .
На територията на Община Хисар, на 20 км. западно от града, се намира с. Старосел, където през 2000 година бе разкрит Тракийски култов храм , датиран от края на V и началото на IV век преди новата ера. Това е един от най – големите тракийски царски комплекси в Югоизточна Европа. Със своята монументалност и богато царско погребение, със златни и сребърни накити, бойни доспехи и рисувани керамични съдове, храмът е притегателна точка за туристите от всички поколения.
През месец септември 2005 г. в местността Козите грамади на територията на община Хисар, в Същинска Средна гора, на височина 1100 метра, е разкрит огромен комплекс, който е датиран от пети век преди Христа. Той се разпростира на площ от осем декара.
Според специалистите откритото тракийско селище е имало много дълъг живот и е съществувало до 5-6 век след новата ера. Доказателство за това са останките от раннохристиянската църква, открита в близост в комплекса.
КВАРТАЛ “МОМИНА БАНЯ “
За далечното минало на квартал “Момина баня” в град Хисаря, област Пловдив, бившето с. Хисар Кюселери; Хисар Момина баня, няма исторически паметници.
Наличието на езически обичаи и запазената до наши дни празнично-обредна система дава основание на изследователите да твърдят , че това селище е с тракийски произход.
Няма данни за името на селището до падането на Хисарския район под турско владичество през 1364 година.
Първият писмен документ за него е от 1576 год. , турски данъчен регистър, съхраняван в Народна библиотека “Иван Вазов”, гр. Пловдив. В него е записано “Кюселер обасъ” /Кюселерска община/, “Кааза Филибе” /област Пловдив/, “Нахия Гьопса” – районът на Гьопса /река Стряма/.
До 1934 година селото се нарича Хисар Кюселере, а след това е преименувано на с. Момина баня. От 1942 година с. Хисар и с. Момина баня се сливат с името Хисар – Момина баня.
От 1964 година селището е обявено за град с наименование Хисаря и Момина баня става негов квартал с името “Момина баня”.
Малкото писмени паметници, с които разполагат потомците на някогашното Хисар Кюселере, дават представа за Кюселерското население, което се самоопределя с ясно българско самосъзнание, въпреки че за петстотин години му е било натрапено съжителство с нашествениците турци.
В предосвобожденския период в Хисар Кюселере съотношението между турското и българското население е било 50 на 50 %. Турската махала е била от южния край на селото. Двете махали са представлявали две кметства – българско и турско.
През 1843 година , а според някои изследователи 1839 г., в Хисар Кюселере е създадено най-старото училище в Хисарския район, но първата училищна сграда е построена през 1872 година с доброволен труд и средства на българското население. Една от големите стаи в него, тайно от турците, се е ползвала за църква.
Едва след Освобождението, през 1883 г. година, е построена сградата на църквата “Успение Богородично”.
Хисар Кюселерци са били готови за участие в Априлското въстание, но преждевременното му избухване и арестуването на ръководителите на революционния комитет осуетяват избухването му .
В селото пристига башибозушка орда, която подпомогната от местните турци има намерение да изгори българската махала, но кметът на турската махала, Хаджи Фета, се възпротивява. След това ордата ограбва и опожарява обезлюденото Синджирлии /кв. Веригово/.
До идването на руските войски населението от българската махала е подложено на своеволни репресии и грабежи. Затова след Освобождението в Хисар Кюселере не остава нито едно турско семейство. Изселват се, защото се страхували от отмъщение за злините, които са сторили на местното население.
В освободеното с. Хисар Кюселере /Хисар Момина баня/ кипи бурен обществен и културен живот. Хисар Кюселерци правят избори, пишат кореспонденции, участвуват в дейността на Окръжния съвет, протестират в Народното събрание, довършват сградата на църквата, строят нови сгради за училището, правят митинги, уволняват местни корумпирани първенци, организират певчески женски групи, подкрепят гладуващите в Съветска Русия, борят се за собствеността на минералните извори, строят паметници на загиналите за обединението на България, искат амнистия за политически затворници, учредяват читалище и кооперация, устояват правата си, участвуват във всички събития на българската национална история, допринасят за утвърждаването на Хисаря като неповторим балнео-лечебен, курортен и туристически център.
Хисар Момина баня /Хисар Кюселере/ ,сега квартал “Момина баня”, е неделима част от историята на град Хисаря, област Пловдив.
КВАРТАЛ “ВЕРИГОВО”
Някогашното село Синджирлий /Веригово/ е сегашния квартал “Веригово” на град Хисаря.
Изследователите на Веригово, като имат предвид преданията и легендите, сочат началото на заселването му в края на XIV и началото на XV век.
Преселниците били само българи. Надделява мнението ,че те са от славянски произход. Няма открити писмени паметници за потвърждаване на тези хипотези , но близката история на Веригово е ярко доказателство за родолюбието, духа и българското самоопределяне на местното население.
Най-ярките страници от историята на Веригово са от времето на Възраждането , когато вериговци започват да говорят за необходимостта от просвета , духовна свобода и човешки права.
През зимата на 1869 година , в къщата на Баба Билка, Васил Левски организира революционния комитет в село Синджирлий
Панайот Волов и Георги Бенковски посещават селото през пролетта на паметната 1876 година. Антон Билкин, синът на Баба Билка, поема председателството на революционния комитет и е главен представител на синджирлийци на събранието в Оборище .
На 21 Април 1876 година в Синджирлий пристига Кървавото писмо. Селото се обявява за свободно. Всичките му жители , без изключение , изоставят домове , покъщнина и тръгват за Копривщица.
Десет дни трае радостта и възторга на синджирлийци.
Пристигналият от Хисар-Кюселери , Мътеница и други турски села башибозук,с присъщото му фанатично настървение пали, граби домовете и имуществото на синджирлийци.
Двеста къщи, училището и църквата “Св. Димитър”/най-старата църковна сграда в района/ са превърнати в пепелище. Над двадесет синджирлиийци са затворени и изпратени на заточение. Антон Билкин е убит. Жестокостите на турците не секват.
Населението на Синджирлий се завръща в опожареното село обезверено, бездомно, ограбено. То е подхвърлено на капризите на съдбата, тръпне в сковаващ страх и ужас.
Синджирлий става известно на света.
В него пристига неговата благодетелка Лейди Емили Странгфорд, която подпомага местното население и свидетелствува за жестокостите на турската власт. Синжарлийци се приютяват във временни колиби и палатки, но още един път ги сполетява отмъщението на турците – селото е запалено от башибозушка банда.
След Освобождението в Синджирлий се завръщат оцелелите заточеници и селото започва бавно да се възстановява. Укрепва стопанския,обществения и духовния си живот.Дава свидни жертви през Първата и Втората световни войни.
През 1934 година Синджирлий е преименувано на село Веригово, което по-късно, през седемдесетте години на Двадесети век, става квартал на град Хисаря.
КВАРТАЛ “МИРОМИР”
През 1608 година , на километър-два , според местните предания, на юг от руините на крепостта Хисар и топлите минерални извори , се появяват и установяват нови заселници .
Това са основните жители на бъдещето село Даваджово /по-късно село Миромир/, а сега квартал на град Хисаря. Турците нарекли преселниците “Даваджии” затова, че имали постоянни “давии”/кавги/ със съседните села.
Заселниците са павликяни, дошли от Северна България, от района на Белене, като често местеща се общност, която се стремяла да избегне непосилните турски данъци, но все още не приела католицизма.
Павликяните са от Арменски произход и са били от най-добрите войници на Византия. По-късно , през IX и X век са разселени от императорите по българските земи, а още по късно, от цар Калоян.
През 1622 година селото вече има сто къщи /500 жители/, от които половината са поканени и готови да приемат католицизма . Имало надежда и другите да приемат тази вяра .
Това е първото село от Южна България, което е приело католицизма.
На 25 ноември 1646 година Петър Богдан , Отец Кустоса и Дон Джакомо масово кръщават и миропомазват населението от Даваджово. Покръстен е и поп Руско, който е назначен и проповядва по каноните на Западната християнска религия. На няколко пъти до 1870 година Петър Богдан посещава Даваджово и неговите доклади до Конгрегацията са основните писмени паметници за ранната история на кв. “Миромир”.
До 2004 година , католическите свещеници, служили в кв. “Миромир” са шестдесет и двама , а братя монаси – четиринадесет. Те са били италианци, австрийци, далматинци, българи – оказали благотворно влияние за опазване на традициите и нравите на това население.
“Яката вяра “, както ги наричат в Хисарския край, е свързала народните традиции с църковните обреди и това е спомогнало за оцеляването им.
В духовния летопис на кв.”Миромир” от 1897 година насам ярко присъства просветното дело на светските учители.
