АННА КАМЕНОВА

АННА КАМЕНОВА

Спомням си, че за пръв път „видях” Хисаря на страниците на първото издание на Вазовата „Нова Земя”. По-късно бях чувала от баща си /М. Маджаров/ за разходките, правени с Вазов тук всеки празничен ден. Идвали са от Пловдив в Хисаря с файтон за отдих и вдъхновение сред цъфналите храсти, зеленината на най-разновидните дървета и песента на птиците.

Тя и сега се чува тази птича песен и очарова тези, които идват тук, уморени от шума и динамиката на големия град.

Искам да се присъединя към призива на Ваня Петкова . Нека Хисаря остане едно убежище, един оазис за зажаднелите за пролет, свежест и зеленина. Да не пропъдим птиците!

Тук сред бойния шепот на величествената римска крепост завърших моята малка повест за Бенковски и почнах една новела , която още няма заглавие.

Анна Каменова

20.ІV.1977