АННА КАМЕНОВА

 

Спомням си, че за пръв път „видях” Хисаря на страниците на първото издание на Вазовата „Нова Земя”. По-късно бях чувала от баща си /М. Маджаров/ за разходките, правени с Вазов тук всеки празничен ден. Идвали са от Пловдив в Хисаря с файтон за отдих и вдъхновение сред цъфналите храсти, зеленината на най-разновидните дървета и песента на птиците.

Тя и сега се чува тази птича песен и очарова тези, които идват тук, уморени от шума и динамиката на големия град.

Искам да се присъединя към призива на Ваня Петкова . Нека Хисаря остане едно убежище, един оазис за зажаднелите за пролет, свежест и зеленина. Да не пропъдим птиците!

Тук сред бойния шепот на величествената римска крепост завърших моята малка повест за Бенковски и почнах една новела , която още няма заглавие.

 

Анна Каменова

 

20.ІV.1977



Like Us On Facebook

Facebook Pagelike Widget

Анкети

Как определяте Вашата удовлетвореност при придоставяне на заявената от Вас услуга

Вижте резултатите

Зареждане ... Зареждане ...