ВАНЯ ПЕТКОВА

Как да се скрия в мрака, как,

Когато тя на челото ми все гори –

Светулката на мойта вяра?

Като дете в крайморските еленови гори

Я залепи една ръка от времето по-стара.

И тя между очите ми със фосфорче трепти,

Пулсира мигаща, за миг изтлява…

Ако не можеш ти светулко повече

недей расти,

Но никога не ме напускай и т а к а в а!

7 януари 77 г.

Хисаря

Подпис:/не се чете/

Ваня Петкова

/Из бъдещата книга/

 

За мен Хисаря беше едно приятно откритие. Романтичната античност на този град ме пренасяше в сантименталните сънища , които раждат Поезията.

Имам само една молба към градоначалниците на Хисаря.

Моля Ви , любезни любители на шума, на модерните форми и поклонници на техническия прогрес, не правете  по–цивилизован малкия хисарски бисер. Оставете го такъв и за нашите деца. Иначе има опасност да заприлича на натруфено чучело , в което превърнаха и … погребаха милия ми, сърдечен гр. Созопол!

Моля ви!

/В замяна Ви обещавам много хубави стихове, написани в Хисаря/.

Ваня Петкова Садик

/Валя Прокофиевна Житская/

31 март 1977 г.

Хисар



Like Us On Facebook

Facebook Pagelike Widget

Анкети

Срещнахте ли при общуването със служители от Общинска администрация Хисаря някой от следните проблеми?

Вижте резултатите

Зареждане ... Зареждане ...