Ваня Петкова

ВАНЯ ПЕТКОВА

Как да се скрия в мрака, как,

Когато тя на челото ми все гори –

Светулката на мойта вяра?

Като дете в крайморските еленови гори

Я залепи една ръка от времето по-стара.

И тя между очите ми със фосфорче трепти,

Пулсира мигаща, за миг изтлява…

Ако не можеш ти светулко повече

недей расти,

Но никога не ме напускай и т а к а в а!

7 януари 77 г.

Хисаря

Подпис:/не се чете/

Ваня Петкова

/Из бъдещата книга/

За мен Хисаря беше едно приятно откритие. Романтичната античност на този град ме пренасяше в сантименталните сънища , които раждат Поезията.

Имам само една молба към градоначалниците на Хисаря.

Моля Ви , любезни любители на шума, на модерните форми и поклонници на техническия прогрес, не правете  по–цивилизован малкия хисарски бисер. Оставете го такъв и за нашите деца. Иначе има опасност да заприлича на натруфено чучело , в което превърнаха и … погребаха милия ми, сърдечен гр. Созопол!

Моля ви!

/В замяна Ви обещавам много хубави стихове, написани в Хисаря/.

Ваня Петкова Садик

/Валя Прокофиевна Житская/

31 март 1977 г.

Хисар