ГЕОРГИ КАРАИВАНОВ

 

Хисарска фреска

На Стефан Поп Василев

 

Щом денят нощта разбули

и поръси слънчев цвят,

блясват и стени и кули

в стария античен град.

 

Всеки камък е белязан

с гняв, проклятие и пот

на неволник – роб, наказан

с мъченически живот.

 

В тая крепост са ечали

глъчка, шум и викове.

Глуха е сега заспала.

Рог призивен не зове.

 

Вечер тъмнината пада,

бликва звездния поток,

неизбежната прохлада

лейне по зида висок.

 

Цял ден слънце го е пекло,

векове е тъй проспал,

как са векове протекли,

досега не е разбрал.

 

Чуваш как във тишината,

тихо стене крепостта –

неотстъпна, чудновата

дъщеря на древността.

 

Георги Караиванов

Хисар, градът

на хубавите залези

29.ХІ.1978.



Like Us On Facebook

Facebook Pagelike Widget

Анкети

Получихте ли точна, ясна и разбираема информация за административната услуга която желаете да ползва?

Зареждане ... Зареждане ...