ГЕОРГИ КАРАИВАНОВ

 

Хисарска фреска

На Стефан Поп Василев

 

Щом денят нощта разбули

и поръси слънчев цвят,

блясват и стени и кули

в стария античен град.

 

Всеки камък е белязан

с гняв, проклятие и пот

на неволник – роб, наказан

с мъченически живот.

 

В тая крепост са ечали

глъчка, шум и викове.

Глуха е сега заспала.

Рог призивен не зове.

 

Вечер тъмнината пада,

бликва звездния поток,

неизбежната прохлада

лейне по зида висок.

 

Цял ден слънце го е пекло,

векове е тъй проспал,

как са векове протекли,

досега не е разбрал.

 

Чуваш как във тишината,

тихо стене крепостта –

неотстъпна, чудновата

дъщеря на древността.

 

Георги Караиванов

Хисар, градът

на хубавите залези

29.ХІ.1978.



Like Us On Facebook

Facebook Pagelike Widget

Анкети

Колко време чакахте, докато регистрират заявлението Ви за административна услуга

Вижте резултатите

Зареждане ... Зареждане ...