ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

 

В Хисаря дойдох за първи път, доколкото си спомням, през 1946 г. м. май – значи точно преди  30 години. Дойдохме – аз със съпруга си писателят Константин Константинов със сестра си, художничката Донка Константинова – по тяхно внушение  и препоръка, тъй като те идваха тук всяка пролет. Пътувахме заедно и се настанихме в този дом, който по онова време не беше още творчески дом на писателите и нямаше тук други писатели. Тогава за първи път написах в Хисаря стихотворения /напр.: „Утро”, „Дъжд”, „Слънце” и др. /които излязоха в периодичния печат и по-късно в стихосбирката ми „Пет звезди”.

Незабравим е споменът ми от онова първо мое идване в Хисаря. От тогава аз обикнах този прекрасен кът от родината ни , тези „Славееви гори” както са ги нарекли още римляните в древността. Тук всичко  – този „Микроклимат” с въздуха си , слънцето, буйната растителност, шуртящите целебни води, тези внушаващи размисъл и поетически видения древно-исторически останки – всичко въздействува благотворно за физическото и душевно здраве на човека и за вдъхновение и творчество на поета, на писателя.

В Хисаря , в творческия дом на писателите, аз написах , освен споменатите вече, и повечето от стихотворенията в книгите ми „От бряг до бряг”,”Контрапункти” и новата, върху която сега работя, запланувана да излезе през идущата година /заглавието й засега не съм окончателно установила/.

Топло чувство и благодарност към Хисаря ще запазя до края на живота си , този единствен град – срледоточие за творчеството на българските писатели.

 

22 май, 1976 г.

 

 

Хисарска импресия

 

Обхождам пак хисарската стена

през тази ранна пролет.

Събуденият парк надига рамена

и грее с куполите златни на цъфналите храсти

като катедрала.

Дори хилядолетната развалина

е жизнерадостно запяла

с птичи гласове.

 

Какъв атавистичен зов през вековете

несетно ме превзима?

Изтръпвам с мисълта, че хилядите птички,

които тук, в развалините,

сред хоросан и камъни

са се вгнездили като в държава своя, са може би душите

на онези хиляди и хиляди незнайни

траки – роби,

които с нечовешки труд с последни сили

са крепостта градили –

за римлянина чужденец

и поробител.

Днес птичките –души на облаци излитат

и долитат, гнезда си вият,

отглеждат челяди и поколения –

и те растат

и пеят, –

и пее пролетно чрез тях сега

и крепостта.

 

Природата и времето не се боят

от най-непримиримите контрасти

и сплавят ги в хармония

за нас непостижима.

 

 

Елисавета Багряна



Like Us On Facebook

Facebook Pagelike Widget

Анкети

Как определяте Вашата удовлетвореност при придоставяне на заявената от Вас услуга

Вижте резултатите

Зареждане ... Зареждане ...

Здравейте, 

Създадохме нов интернет сайт на Община Хисаря.
Активен е на адрес:  hisarya.bg

Новите материали поместваме само на него и сме в процес на прехвърляне информацията там.

Старият сайт можете да ползвате за публикации и документи, качени преди до 1. Ноември 2022 г.

Той ще остане да работи, за да бъде полезен с информацията си.