ЛЮБЕН ДИЛОВ

 

Понеже тази книга е озаглавена „летописна”, а не книга за впечатления, и понеже колегите ми вече са изразили преди мен общите ни възторзи и привързаността ни към този хубав град , аз ще се огранича в рамките на някои сведения от летописен характер.

Открих за себе си Хисаря през 1954 година, където написах втората част от първия си роман „Атомния човек” – двайсет и две години по-късно, пак тука, го пренаписах наново, така че той е изцяло рожба на пребиваванията ми тук. През тези десетилетия, едва ли е имало година, в която да не съм посещавал Хисар поне веднъж. Едва ли имам и книга, която поне отчасти да не е създадена в уютния писателски дом. Ще ми бъде трудно да изброя и уточня всички заглавия, започнати  или довършени тук, но почти изцяло дължа на Хисаря две от книгите, които най-много си харесвам: романите „Пътят на Икар” и „Парадоксът на огледалото”. А токущо дооформих един сборник с новели и разкази, който вероятно ще излезе под заглавието „Двойната звезда” – всичко в него изцяло съм написал в Хисар през есента на 1977 год. и сега. Започнах и една повест, озаглавена „Жестокият експеримент”.

Може би  някому ще се стори парадоксално, че в този древен град, край стените – свидетели на пагубните сили на времето, се ражда и фантастика. Аз бих го нарекъл естествено. Няма нищо по-фантастично и парадоксално от човешката история. А тук все още те гледат и чисти звезди, неокадени от пушеците на цивилизацията , има все още и славеи, които надвикват в душата ти злите гласове.

Чудесно е, че има такова място, където българските писатели са в състояние един до друг, като пчелите в кошер, да пълнят общата пита , оставили шилата си в София. Тук обикнах и опознах много от колегите си, с някои, като Никола Фурнаджиев и Павел Вежинов, Дора Габе и Елисавета Багряна, Станка Пенчева и Васил Попов, Радой Ралин и Валери Петров имам и незабравими общи спомени. Намерих и множество добри и госотприемни приятели сред самите хисарчани. А Хисаря ми дава не само условия за труд, но и желаната почивка край пълните с риба язовири, сред хубавите си околности. Така този град се превърна в съществена неотделима част от съдбата ми. И положително – в по- добрата част.

И ако трябва накрая да добавя някакво споменание, то е : нека градът развива все така пред очите ни своите хубости, но непременно да запази своята тишина и чистота, за да бликат и занапред все така не само минерални води в него, но и българското слово.

 

25.04. 1978 год.                                                                                                                                     /Любен Дилов/



Like Us On Facebook

Facebook Pagelike Widget

Анкети

Колко пъти до сега сте ползвали услуги, предоставени от Общинска администрация град Хисаря?

Вижте резултатите

Зареждане ... Зареждане ...

Здравейте, 

Създадохме нов интернет сайт на Община Хисаря.
Активен е на адрес:  hisarya.bg

Новите материали поместваме само на него и сме в процес на прехвърляне информацията там.

Старият сайт можете да ползвате за публикации и документи, качени преди до 1. Ноември 2022 г.

Той ще остане да работи, за да бъде полезен с информацията си.