МАТЕЙ ШОПКИН

 

 

В зелени багри залезът догаря.

И в залезната злачна тишина

край каменния пръстен на Хисаря

върви една усмихната жена.

 

Над старата изпепеплена слава,

над пулса на подземните недра –

жената като римлянка минава

с изваяни, класически бедра.

 

И камъните жадно я целуват,

изтръпнали от нажежена страст.

И нищо повече!Не съществуват

ни космоси , ни столици, ни джаз!

 

О, този миг – почти невероятен!

Върви жената – музика и зов.

Върви жената- космос необятен

и столица на вечната любов!

 

1978 год.

Хисаря

 

 

Обичам да идвам в Хисаря – и заради хубавия въздух, и заради тишината, и заради чудесните условия в Творческия дом на Съюза на българските писатели.

Тук се откъсвам от всекидневните си служебни задължения, отдалечавам се от зяседанията и телефоните, забравям всички излишни вражди и още по- изилишни „приятелства”. И пиша!..

В Хисаря съм написал почти всички стихотворения, включени в книгите ми „Територия”, „Априлски коловози”, „Разстояния” и „Щит”. Надявам се този списък да продължи – стига да има живот и здраве.

Освен всичко друго, тук , в Хисаря , човек става по-спокоен, по-добър, по-сърдечен!

 

22 март 78 г.                                                  М. Шопкин

Хисаря

 



Like Us On Facebook

Facebook Pagelike Widget

Анкети

Считате ли, че чакахте прекалено дълго?

Зареждане ... Зареждане ...