МАТЕЙ ШОПКИН

 

 

В зелени багри залезът догаря.

И в залезната злачна тишина

край каменния пръстен на Хисаря

върви една усмихната жена.

 

Над старата изпепеплена слава,

над пулса на подземните недра –

жената като римлянка минава

с изваяни, класически бедра.

 

И камъните жадно я целуват,

изтръпнали от нажежена страст.

И нищо повече!Не съществуват

ни космоси , ни столици, ни джаз!

 

О, този миг – почти невероятен!

Върви жената – музика и зов.

Върви жената- космос необятен

и столица на вечната любов!

 

1978 год.

Хисаря

 

 

Обичам да идвам в Хисаря – и заради хубавия въздух, и заради тишината, и заради чудесните условия в Творческия дом на Съюза на българските писатели.

Тук се откъсвам от всекидневните си служебни задължения, отдалечавам се от зяседанията и телефоните, забравям всички излишни вражди и още по- изилишни „приятелства”. И пиша!..

В Хисаря съм написал почти всички стихотворения, включени в книгите ми „Територия”, „Априлски коловози”, „Разстояния” и „Щит”. Надявам се този списък да продължи – стига да има живот и здраве.

Освен всичко друго, тук , в Хисаря , човек става по-спокоен, по-добър, по-сърдечен!

 

22 март 78 г.                                                  М. Шопкин

Хисаря

 



Like Us On Facebook

Facebook Pagelike Widget

Анкети

Колко пъти до сега сте ползвали услуги, предоставени от Общинска администрация град Хисаря?

Вижте резултатите

Зареждане ... Зареждане ...