Петър Стъпов

ПЕТЪР СТЪПОВ

Идвам в този тих ,интимен кът, наречен Хисар, в продължение на повече от 25 години, най- малко два пъти годишно. Биха се събрали няколко години , които съм изживял тук, където написах изцяло или отчасти голяма част от книгите си:” Партизаните са тук”,”Дядо Иван иде”,”Живот с надежда”, „Гласове от вековете”;” Златният пръстен”,”Семир се завръща”,”Момчето от отряда”,”Ело справедливият”, „Това упорито момче”,”Барабанът”,”Всички на оръжие” и др.

Тук, в този все още романтичен кът,забравяш всичко и цял се отдаваш на мислите и чувствата си. Без Хисар , мисля, не бих написал част от книгите си . И заедно с всичко това Хисар лекува и през време на работа с тишината си, с атмосферата си, с водите си.

Дано никога не се превърне на един студен като камъка  бездушен „модерен град”.

1 декември 1977 г.                                                                                                 /Петър Стъпов/