Славчо Красински

СЛАВЧО КРАСИНСКИ

Вечер из Хисаря

Кога притихнат шум и вихър

и тръгна в твойта тишина –

като една въздишка тиха

зашъпват древни времена

И всеки камък тихом дума,

че в този преходен живот

мъдрец, владетел и безумец

лежат под каменния свод.

Над тях всевечната природа

отново диша и сияй

и те превръща , с труд народен,

в един човешки малък рай.

Да, в суетите ни човешки

не би се никой съхранил –

природата не знае грешки

и те не пита кой си бил.

31.ІІІ. 1977г.

Хисаря                                                   Славчо Красински