Славчо Красински
СЛАВЧО КРАСИНСКИ
Вечер из Хисаря
Кога притихнат шум и вихър
и тръгна в твойта тишина –
като една въздишка тиха
зашъпват древни времена
И всеки камък тихом дума,
че в този преходен живот
мъдрец, владетел и безумец
лежат под каменния свод.
Над тях всевечната природа
отново диша и сияй
и те превръща , с труд народен,
в един човешки малък рай.
Да, в суетите ни човешки
не би се никой съхранил –
природата не знае грешки
и те не пита кой си бил.
31.ІІІ. 1977г.
Хисаря Славчо Красински