За Хисаря

От дълбока древност, до наши дни животът около минералните извори не е прекъсвал. Лечебните води са причина тук да си дадат среща различни народи и цивилизации, които са оставили ценни образци от своята материална и духовна култура. Първите данни за Хисар датират от 4-3 век преди новата ера. Града е основан преди 17 столетия от Римския император Диоклециан, установил се тук заради безценните минерални води. През годините заселници са Траки, Римляни, Славяни, Българи – привлечени от уникалното съчетание на минерални извори, климат, природни дадености, местна флора и фауна. Оценили лечебните качества на минералните извори римляните издигнали на това място един от най-големите си градове с имe Диоклецианопол. Безспорен е фактът, че най-внушителните образци от античната култура в Хисаря принадлежат именно на тях. През 293 г. при император Диоклециан античното селище при Хисаря получава статут на град. Тогава започва укрепването на Диоклецианопол със здрава каменна стена. Нейните високо запазени останки и днес радват очите на любознателните туристи. По своята оригинална запазеност тази крепостна стена е рядък представител на римската архитектура от Европа. Разкритите масивни жилищни сгради, амфитеатър, бани, търговски комплекси и улици са показател за високото икономическо състояние на града.

Към средата на V в. Диоклецианопол попада под ударите на хунски нашествия. Сринати са северната и източната крепостна порта, казармените постройки. В края на VI и началото на VII в. той отново е подложен на разрушение. Хисарската крепостна стена е една от най запазените късноримски крепости и е дълга 2315 м.

През османското владичество в Хисар и селата Синджирлий и Кюсилери, вземат участие в борбата против османлиите, където през 1868 г. Левски създава революционен комитет. Сред културните забележителности на града са основно изградената Крепостна стена с четири входа, като най-известна и “главната” се явява южната наречена “Камилите”. Сред местата, които могат да се посочат за изучаване на културните традиции е и изграденият Градски исторически музей.

Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр.Хр. По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриската държава. Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел.

Западната порта на крепосттаСлед завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям римски град. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда на едно от първите места в Европа. На много места крепостната стена достига височина до 11 метра, а южната крепостна порта се извисява на 13 м. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули . В античния град се е влизало през четири големи порти. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор “Момина сълза”. Тук се намира най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 кв.м. Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор. За отопление е била използвана минералната вода. Комплексът от представителните сгради в парк “Момина сълза” включва и амфитеатъра. Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази далечна епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на IV в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения. През 306 г. била построена банската сграда при извора “Момина баня”, където и сега е запазен керамичен надпис, дълъг 16 метра, с имената на римските съимператори Максимилиан Галери и Лициний-баща.

Масивна крепостна стенаСлед въвеждането на християнството като официална религия в римската империя през първите десетилетия на IV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода IV – VI в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява единствената открита досега двукорабна базилика, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).

Главната портаМинават векове на разруха. А възстановеното през втората половина на XVII в. върху развалините на античните и средновековни сгради малко селище било наречено Хисаря. На арабски език Хисар значи “крепост”.

Некрополите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 м. южно от укрепения град се намира римската гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Впечатлява с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветната си подова мозайка. Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града.