Община Хисаря е разположена в Горнотракийската низина, върху южните склонове на Средна гора. Преходът на Средна гора към Тракия е плавен, с общ наклон на юг.
Общината се намира в Южен централен район на България и е на 40 километра северно от Областния център град Пловдив.
Общата площ на Община Хисаря е 549 кв.км, от които 206 кв.км. са горски фонд и 13 кв.км. населено място. Останалата площ е главно селскостопански фонд.

Средната надморска височина на района е 300 метра над морското равнище.
Транспортната обвързаност на Общината с националната мрежа се определя от близостта на автомагистрала “Тракия”, подбалканската автомагистрала и ЖП отклонението от линията Пловдив-Карлово. През териториалната единица преминават предимно пътища от ІІ, ІІІ и ІV клас, осъществяващи междуселищните връзки в общината и съседните общини – Карлово, Калояново, Стрелча и Съединение.
Релефът на района е формиран от южните слонове на Същинска Средна гора. Най-високите върхове в близост до Хисаря са в. Богдан /1 604 м / и в. Алексица /1 530 м/.
Същинска Средна гора, която заема най-високия дял на планината се отличава със заоблено и плоско било. Докато на север се спускат стръмни склонове, обрасли с гори, то южните са по-полегати и постепенно прехождат в Маришката низина.
Ядрото на Същинска Средна гора е изградено от средногорски гранит. Високометаморфната кристалинна серия на Средна гора е представена от гранитен батолит, вложен предимно в гнайси и амфиболити.
Сепонски варовици, мергелни вулканити представят кредата, която има много по-голямо разпространение по южните склонове на Средна гора.
Тракийската низина има разнороден строеж. Най-отдолу се откроява кристалинната основа, която е неравномерно потънала и покрита с по-млади наслаги.
На територията на Общината няма свлачища и срутища. Ерозията е застъпена частично сред южните склонове на Средна гора. Карст не се среща. Повсеместни детайлни проучвания за установяване на физико-механичните показатели на почвите не са извършвани.
Районът е беден на рудни, нерудни и инертни материали.

Климат

Община Хисаря попада в преходно-континенталната климатична област на България, обхващаща Горнотракийската низина, Подбалканските полета, котловинните полета по средното течение на р. Струма и най-източните части на Северна България, без Черноморското крайбрежие.
Най-съществена особеност на климата е преходният му характер, като в едни години има превес субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други – средноевропейският континентален климат.
Зимата е топла и мека. За това оказват влияние въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см.
Лятото е продължително и приятно. През месеците юли и август влажността е ниска, а ветровете са слаби.

Температура на въздуха
Средната годишна температура на въздуха е 11.5 градуса С.
Средна лятна температура 21.4 градуса С, а средна зимна температура 1.1 градуса С. Минималните януарски температури са -10 градуса С, -11 градуса С.
Температурните инверсии не са характерни, макар че се срещат в по-ниските части на низината.
Абсолютната максимална температура за гр. Хисаря е 39,6 градуса С.

Валежи
Поради дъждовната сянка на планините Средна гора и Стара планина, средните годишни валежи са малко и възлизат на 500 л/кв м .
Характерни са 2 валежни максимума – юнски, поради континенталното влияние и ноемврийски, поради средиземноморското климатично влияние.

          Посока и скорост на вятъра
Преобладаващите ветрове са източните, със средна годишна скорост 1,1 м/сек. Силните и бурни ветрове са рядкост, като 80 % са със скорост от 0 до 1 м/сек, което е много благоприятно за зимния сезон.
Качество на въздуха в приземния слой от атмосферата
В района на община Хисар нивата на замърсяване на въздуха са под долните оценъчни прагове. Няма замърсители на l въздуха.
Транспортни връзки
Пътищата от републиканската пътна мрежа на територията на община Хисаря са с дължина 63,4 км и включват: път II клас – П – 64 Пловдив – Карлово (в района на с. Михилци) с дължина 4 км и пътища III клас, с обща дължина 59,4 км. .

Води

Разпространение, количествена и медицинска оценки на хидроминералните ресурси.
Минералните води от гр.Хисаря, с.Старо Железаре и с.Красново се използват за пиене и за лечението на бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни, чернодробни заболявания, на опорно-двигателния апарат.
Хидроминералните ресурси на минералните извори в общината са 62.10 л./сек , а в качествено отношение са еднородни. Всички попадат в категорията на слабо минерализираните термални води. Това са води с минерализация под 1 мг/л..

Находище Водоизточник

 

Дебит (л/сек) рН t 0 C Минерализация Радиоактивност

ем/л

1

2

3

4

5

6

7

Хисаря

Сондаж №1

0,60

8,9

48

0,240

108,1

Сондаж №3

12,00

8,96

52

0,251

165,3

Сондаж №4

2,10

8,62

52

0,244

37,7

Сондаж №5

3,30

8,78

50

0,242

98,0

Сондаж №6

0,60

9,02

52

0,240

9,1

Сондаж №7

7,00

8,95

52

0,252

1,44

Каптаж “Хавуз”

0,90

_

44

_

35,16

Каптаж “Чулджа”

0,80

8,32

46

0,242

31,6

Каптаж “Инджез”

0,70

7,5

41

0,414

46,0

Каптаж “Кюпчез”

1,00

_

41

_

54,7

Каптаж “Чобан чешма”

0,500

7,6

27

0,237

8,34

Каптаж “Момина баня”

4,00

8,9

46

0,240

161,0

Каптаж “Момина сълза”

1,00

8,48

43

0,297

46,8

Каптаж “Парилки”

5,50

8,97

45

0,236

41,4

Каптаж “Чаир баня”

2,00

8,98

42

0,225

21,92

Каптаж “Вълкови извори“и “Пепеляшка“

0,30

8,56

34

0,257

18,19

Каптаж “Банчето”- Миромир

3,00

8,78

37

0,323

22,87

Всичко:

45,30 л/сек.

Старо Железаре

Сондажи 2 бр.

3,00

8,0

28

0,30

Красново

Сондаж

10,00

9,1

56

0,34

42,0

Каптаж

0,80

9,2

52

0,345

Всичко:

13,80 л/сек

Водоизточниците са сондажни и каптажни.
Дълбочината на сондажите в гр. Хисаря е от 300 до 600 м., а в с. Красново е 160 м..
Дълбочината на каптажите в гр. Хисаря е от 4 до 32 м., а в с. Красново е 8 м..
По своите физико-химични качества разглежданите води са бистри, безцветни, с температура 45–52 0 С. Характеризират се като хидрокарбонатно-натриеви (алкални) минерални води.

        Медицинска оценка на минералните води
Водите в Хисаря са слабо минерализирани –170 до 275 мг/л.. Преобладаващо е съдържанието на хидрокарбонати и натрий.

Използват се за питейно лечение на бъбречни и урологични , на чернодробно-жлъчни и стомашно-чревни заболявания.

Използването на водите за къпане създава възможност за външно въздействие върху заболявания на опорно-двигателния апарат, на гинекологичните заболявания, обмяната на веществата и ендокринната система.

Радиоактивността на минералната вода, особено на каптаж “Момина баня”, на сондажи № 1 и № 5, дава възможност за провеждане на радонови инхалации.

Минералната вода в с. Красново е слабо минерализирана – 354 мг./л., хидрокарбонатно-сулфатно натриева, с 3 – 4 мг./л. флуор. Приложението на водата е за лечение на опорно – двигателния апарат, периферната нервна система, на вътрешните органи, бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно – жлъчни, гинекологични и кожни заболявания.

Минералната вода от находището в с. Старо Железаре се използва само за пиене.

     Хидроложка характеристика
Хидроложката система в района на Община Хисаря се определя от реките ”Стряма”, ”Калаващица”, ”Пикла”, “Пясъчник”. Те имат постоянен дебит и голяма водосборна площ.

р. Пясъчник
Дължината й е 72 км., а басейнът й обхваща 663 кв.км.. В горното си течение носи името Стара река. Води началото си от местността “Барикадите”, под връх Шилигарка. Спуска се в югоизточна посока и събира водите на многобройни по-големи и по-малки течения. Река Пясъчник тече през добре оформена долина, но при навлизането си в Горнотракийската низина се дели на ръкави. В планинската част протича доста буйно и поройните й води са причинявали наводнения. С построяването на язовир “Пясъчник” водите й са под контрол и се използват за напояване.

р. Пикла

От “Вълкова могила” води началото си Айрянска река. Тя събира водите на Бриганов дол, Банков дол, Тъмния дол и се спуска през с. Мътеница. На изток от нея тече Пукнатата река, която извира под Марков камък. В нея се вливат Тополов дол, Кастранджиев дол, Клисав дол, Лала дере и редица др. по-малки дерета. В района на с. Паничери двете реки се сливат и образуват р. Пикла. От тук реката се движи през Горнотракийската низина до с. Калояново и се влива в р. Пясъчник. Има непостоянен дебит, с максимум през пролетта.

Останалите реки имат малка водосборна област и поради това дебита им има сезонен характер.

Хидроложките условия се определят от подпочвени води, от които чрез тръбни и шахтови кладенци се водоснабдява населението, а за напояване са изградени хидротехнически съоръжения – язовирите.

     Язовири на територията на Община Хисаря

Общият брой на язовирите на територията на Община Хисар е 57 . Публична общинска собственост са 51, държавна собственост са 2 – “Синята река “ и “Пясъчник”, а 4 не са актувани.

СПИСЪК НА ЯЗОВИРИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ХИСАРЯ, АКТУВАНИ КАТО ПУБЛИЧНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ

град Хисаря

1. ДЮЛИТЕ -18.6 дка
2. МОМИНА БАНЯ -206.818 дка
3. ВЕРИГОВО /ХИСАРЯ-6/- 69.074 дка
4. САИТЕ /КАРАТОПРАК/ -37.134 дка

село Михилци
1. СРЕДОКА -23.00 дка, село Черничево
1. КАЛИНКАТА /БАИРА/- 104.615 дка
2. ДРЕНАКА /ПОТОКА/ -20.579 дка
3. ЛОЗЯТА -9.906 дка
4. БАИРА -5.948 дка

село Старо Железаре
1. ПАПАЗ ДЕРЕ – 1 104.615 дка
2. ПАПАЗ ДЕРЕ – 2 20.579 дка
3. ПАПАЗ ДЕРЕ – 3 9.948 дка
4. ГЕРЕНДЖИКА -123.370 дка
5. АЗМАКА -2.174 дка
6. ЮРАТА -7.489 дка
7. ПАМУКЧИЙКАТА -20.458 дка
8. ВОДОЕМА -21.070 дка
9. РЕДЖЕПИЦА- 4.692 дка

село Ново Железаре
1. КОЛАК ДЕРЕ -25.489 дка
2. СЕЛСКИ ГЬОЛ /НОВО ЖЕЛЕЗАРЕ/ -711.289 дка
3. АЗМАКА- 10.114 дка

село Паничери
1. КАВАКА- 799.182 дка
2.ДЪБРАВА- 162.147 дка
3.ДЪБРАВА -23.924 дка
4.ГРУЙНОВО ДЕРЕ -128.199 дка
5.ПОД РАКИДЖИЙНИЦАТА -8.777 дка
6.ТАРЕВСКО ДЕРЕ -97.243 дка
7.БЕЛЕСИС -39.954 дка
8.СТАРИТЕ ЛОЗЯ -11.048 дка
9.СТАРИТЕ ЛОЗЯ -21.279 дка
10.СТАРИТЕ ЛОЗЯ3 -1.146 дка

село Мътеница
1. АЛМАЛЪКА /МЪТЕНИЦА – 2/ 218.881 дка
2. ПОРТА БААЛА – 41.678 дка.

село Старосел
1.ДРАГАНЧОВ ДОЛ -27.963 дка
2.БАНСКИ ДОЛ- 463.576 дка
3.РАКОВИЦА -27.023 дка
4.ДЪБРАВАТА -141.051 дка
5.МАНЕВ ДОЛ -129.248 дка

село Красново
1.МЪГЛОВИ ЛИВАДИ- 37.021 дка
2.КЕРЕЗЛЪКА-56.842 дка
3.ОРЕШАКА -31.449 дка
4.ГОРЕН КОЗЛУК /КРАСНОВО – 8/ 34.647 дка
5.ДОЛЕН КОЗЛУК /КРАСНОВО – 7/ 39.994 дка
6.ГОРСКИ ПЪТ -17.429 дка

село Кръстевич
1.ЛЕЩАКА -70.780 дка
2.ДО ГРОБИЩЕТО- 6.680 дка
3.ДРЕНАКА /КРЪСТЕВИЧ – 3/ 60.856 дка
4.ТАШ БУНАР -47.829 дка

село Беловица
1.КОРУДЖАКА /БЕЛОВИЦА/ -164.491 дка
2.КИНЛЯКА -121.895 дка

село Мало Крушево
1.ПОЛИЦАТА /КРУШЕВО/- 127.617 дка /язовирът е в землището на с. Красново/

 

ПО-МАЛКИ ЯЗОВИРИ

град Хисаря
1.РИБАРНИКА -1 5.231 дка
2.РИБАРНИКА- 2 4.778 дка
3.РИБАРНИКА- 3 3.547 дка
4.ХИСАР-8 – 99,439 дка

Защитени територии

На територията на Община Хисаря има три защитени местности и една природна забележителност:

Защитената местност ” Дъбите”- “Конска поляна
Намира се в землището на с. Кръстевич , в близост до хижа “Бунтовна”.
Обявена е за защитена със Заповед №4526/17.11.1975г. на МГОПС с площ 294.7 ха., с цел да се запази характерен и забележителен ландшафт на местността, включващ вековни букови гори с голямо разнообразие на растителни и животински видове, ползваща се за отдих и туризъм.
Защитената местност е държавна собственост, охранява се и се стопанисва от ДЛ гр. Хисаря, под контрола на РИОСВ – Пловдив. Няма план за управление.

Защитена местност “Барикадите”
Прекатегоризирана е със заповед № РД – 332/31.03.2003г. на Министъра на околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 77/03.02.1986 г. на председателя на КОПС, в защитена местност. Намира се в землищата на гр. Копривщица, община Копривщица и на село Старосел, община Хисаря. Защитената местност е с площ 119,7 ха. и е обявена за такава с цел опазване на вековна букова гора и характерен ландшафт с широколистни гори и ливадни съобщества.

Защитена местност “Чивира
Прекатегоризирана е със заповед № РД – 326/31.03.2003г. на Министъра на околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 356 от 05.02.1966г. на председателя на КГГП в защитена местност. Намира се в землищата на с. Старосел, община Хисар и с. Каравелово, община Карлово.
Площта на защитената територия е 106,5 ха. Обявена е за такава с цел опазване на вековната букова гора и характерен ландшафт с широколистни горски и ливадни съобщества.

 

Природната забележителност ”Дванадесетте дръжкоцветни дъба”
Обявена е за такава със Заповед № 18/08.01.1981 г. на КОПС при МС. Намира се в местността “Гереня”, землището на с. Паничери, община Хисар. Площта на природната забележителност е 20 ха.. Частна собственост.
Съгласно изискванията на Закона за защитените територии природната забележителност следва да бъде категоризирана в защитена местност. Дъбовете с чаплова колония, които са на възраст над 200 г. се намират в частни ливади, които през есенно-зимния период се използват за пасище от местното население.

Фауна и видове- обект на ловен туризъм

Фауната на общината е взаимосвързана с определени екологични предпоставки, осигурявани от растителността, климата, водите, антропогенното въздействие. Според зоогеографското райониране община Хисар обхваща част от Предпланинския и Горнотракйиския район на Медитеранската подобласт при н.в./надморска височина/ от 200 до 1530 м..
Тук обитават евросибирски и централноевропейски видове от преходно-средиземноморския фаунистичен комплекс.
Типични представители на евросибирските видове в България са: Лин ( Tinca tinca ) и Каракуда (Carassius carassius) – от рибите, Саблеклюн (Recurvirostra avose t ta) – от птиците, Воден плъх (Arvicola terrestris) – от бозайниците, а от централноевропейските: Голям гребенест тритон ( Triturus cristatus ), Обикновен тритон (Triturus vulgaris), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata ), Обикновена чесновница (Pelobates fuscus), Дъждовник (Salamandra salamandra) – от земноводните, Медянка (Coronel a austriaca) – от влечугите, Златка (Martes martes), Дива европейска котка (Felis sylvestris), Лешников сънливец ( Muscardinus avellanarius )и Обикновен сънливец (Glis glis ) – от бозайниците.
Дъбовите горски формации в Средна гора създават подходящи
условия за развитие на дивечовите популации .

Обитаващите ловни видове тук са:

І. Клас Бозайници ( Classis Mammalia )
Сем. Еленови (Familia Cervidae )
– Благороден елен (Cervus elaphus) – обитава в ограничено количество ДЛР.
•  Елен лопатар (Dama dama)
•  Сърна (Capreolus capreolus) – обитава района повсеместно с неравномерна гъстота.
Сем. Свине (Familia Suidae)
•  Дива свиня (Sus scrofa) – обитава повсеместно района на ДЛ ”Хисар” със запас близък до нормалния и с неравномерна гъстота.
Сем. Зайци (Familia Lep u ridae)
•  Заек (Lepus europaeus) – повсеместно разпространен с равномерна гъстота.
Сем. Катерици (Familia Sciuridae)
•  Катерица (Sciurus vulgaris) – повсеместно разпространена.
Сем. Сънливци (Familia Gliridae)
•  Glis glis (Съсел) – обитава ограничено широколистните гори.
Сем. Кучеподобни (Familia Canidae)
•  Вълк (Canis lupus) – обитава високопланинските части на ДЛР.
•  Чакал (Canis aureus) – обитава повсеместно.
•  Лисица (Vulpes vulpes) – обитава повсеместно.
Сем. Котки (Familia Felidae )
•  Дива котка (Felis sylvestris) – повсеместно разпространена в горските комплекси.
  Сем. Порови (Familia Mustelidae)
•  Белка (Martes foina) – повсеместно разпространение.
•  Черен пор (Mustela putorius) – обитава предимно около застроените площи.
•  Язовец (Meles meles) – разпространение в горските комплекси предимно около обработваемите площи.
Освен изброените ловни видове в района се среща и защитения вид – Невестулка (Mustela nivalis).

ІІ. Клас Птици (Classis Aves)
  Сем. Фазанови (Familia Fasianidae )
•  Колхидски фазан (Fasianus colhicus)– отглежда се във фазанарии.
•  Яребица (Perdix perdix) – повсеместно разпространена в горските комплекси и около обработваемите площи.
•  Пъдпъдък (Coturnix cotur) – среща се по време на прелета в предоставените райони на СЛРБ.
  Сем. Гълъбови (Familia Columbidae )
•  Гривек (Columba palumbus) – разпространен в горските комплекси.
•  Гургулица ( Streptopelia turtur ) – повсеместно разпространена в районите на СЛРБ.
•  Гугутка (Streptopelia decaocto) – около населените места.
  Сем. Брегобегачи (Familia Charadriidae )
•  Горски бекас ( Scolopax rusticola ) – среща се рядко.
  Сем. Гъскови (Familia Anseridae )
•  Зеленоглава патица (Anas platirinchos) – среща се по време на прелета около язовирите на територията на общината.
•  Голяма белочела гъска (Anser albifrons) – по време на прелета в значително количество около язовирите в района.
•  Зимно бърне (Anas crecca) и Лятно бърне (Anas querquedula) – срещат се по време на прелета в язовирите.
Освен изброените ловни видове, в района обитават и значително количество птици, представители на семействата: Ястребови, Соколови, Сови, Дроздове, Завирушки, Орехчета, Сврачки, Синигери, Зидарки, Дърволазки, Стърчиопашки, Чучулиги, Врабчови, Чинки, Кълвачи, Лястовици, Щъркели и др..

ІІІ.Клас Костни риби ( Classis Osteichtyes )
  Сем. Шаранови (Familia Cyprinidae)
•  Шаран (Cyprinus carpio) – Естествено разпространен и изкуствено зарибяван на територията на лесничейството.
•  Каракуда (Carassius carassius) – Естествено разпространена в язовирите на територията на лесничейството.
•  Кефал (Leociscus cephalus) – Естествено разпространен в долните течения на реките и крайбрежията на язовирите.
•  Червеноперка (Scardiniu s erythrophtalmus) – Естествено разпространена в язовирите.
•  Уклей (Alburnus alburnus) – Естествено разпространен в язовирите.

Гори

/ състояние, видово разнообразие, собственост, използване за рекреационни цели, за дърводобив и други /

 

Площта на горите на територията на Община Хисаря е 202 кв.км..

Преобладават следните дървесни видове: Бял бор; смърч; бук ; келяв габър; акация ; габър; черен бор; дугласка ела ; зимен дъб; благун ; космат дъб; цер; други широколистни видове .
По бреговете на реките и долната част на склоновете са се настанили някои по-влаголюбиви видове, като елши, тополи и трепетлики. Върху най-стръмните терени естествената горска растителност се състои от насаждения с преобладаващи видове – космат дъб и келяв габър смесени с мъждрян, клен, по-рядко от слабо продуктивни цер, благун, габър, бряст и др..
В горите никнат различни видове гъби, горски плодове и билки като: Жълт кантарион ( Hipericum perforatum ) и Червен кантарион ( Centaurea erythrea ), Съсънка ( Anemone pratensis ) Бял равнец ( Achilea millefolium ) и Жълт равнец, Иглика ( Primula veris ), Мащерка ( Thymus sp ), Ружа ( Altaea officinalis ), Бъз ( Sambucus nigra ), Шипка ( Rosa canina ), Глог ( Crataegus monogyna ), липов цвят и много други .
Екологичните условия благоприятстват развъждането на ценен дивеч (благороден елен, дива свиня, фазан и други). Създават добри условия за развитие на ловен и еко-пешеходен туризъм.

Държавно лесничейство “Хисар” се намира в централната част на Средногорско-Краищидската планинска област и отчасти в Горнотракийската низина. Горите и горските площи са разположени по южните склонове на Същинска Средна гора и Сърнена гора и само малка част разкъсани и пръснати сред работни земи гори се намират в равното Пазарджишко-Пловдивско поле. Държавното лесничейство има неправилна форма с дължина от север на юг около 24 км и ширина от изток на запад около 46 км.

Релеф
Районът на лесничейството обхваща средната част на Бургаско-Краищидската синклинала. Горите са разделени на няколко компактни комплекса, разположени по склоновете на Средна гора и малка част разкъсани горички в Горнотракийската низина.
По-голямата част от горските комплекси (82,3%) заемат южните склонове в източната част на Същинска Средна гора. Тя заема средищно положение спрямо другите два дяла и притежава по-внушителен планински облик. Има ясно очертано било с най-висок връх вр. “Богдан” (1604,5 м н.в.), който се намира извън лесничейството. Билата са добре очертани, склоновете се спускат стръмно към врязаните в тях водни течения. Надморската височина варира от 350 до 1500 м.
Около 11,4% от площта на лесничейството – един компактен горски комплекс около с.Отец Паисиево – попада в югозападната част на Сърнена Средна гора. Този планински дял се простира източно от Същинска Средна гора и е значително по-нисък от нея. Главното било е заоблено и не надвишава 1000 м в района на лесничейството. Склоновете са полегати и постепенно прехождат в Горнотракийската низина. Надморските височини се движат от 300 до 800 м.
Горите от горския фонд, намиращи се в Горнотракийската низина, са на малки, разпокъсани комплекси и представляват около 6,3% от площта на лесничейството. Липсата на високи речни тераси и наличието на обширни алувиални наноси придават равнинен характер на областта, особено на Пазарджишко-Пловдивското поле, където е лесничейството. Равнинният характер на терена се нарушава само в северната част на низината в прехода към Средна гора, където са оформени ниските хълмове на Хисарските възвишения. Надморските височини слабо варират – 200-300 м.
Лесничейството има твърде разнообразен релеф – от равнинен, през хълмисто-ридов до ниско- и среднопланински във високите части на Същинска Средна гора.
Най-високата точка в района е вр. “Шилигарка” (1577,0 м н.в.), който се намира извън горския фонд, а точно под него с надморска височина 1520 м е най-високата част от горския фонд. Равнинната част на лесничейството обхваща много широк район в южната му част със средна надморска височина 200 м. За конкретна най-ниска точка може да се определи подотдел 362-а с 198,9 м н.в. …

 

 



Like Us On Facebook

Анкети

По какъв начин получавате нужната Ви информация от Общинска администрация в момента?

Вижте резултатите

Loading ... Loading ...

Може да заплатите  вашите местни данъци и такси чрез Български пощи :

bgpostpng

 

И Н Ф О Р М А Ц И Я

по Проект “ Нови възможности за грижа”

(социална услуга „Личен асистент” за лица с трайни увреждания,

които не могат да се самообслужват)

От 27.03.2015г. в община Хисаря стартира Проект „Нови възможности за грижа” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020 г., бюджетна линия 2014BG05M9OP001-2.2015.001 „Нови алтернативи”, дейност „Личен асистент”. Към момента са назначени 25 лични асистенти предоставящи услугата на 26 потребителя. Двама от потребителите са деца. Подадени бяха общо 88 заявления от кандидат-потребители.

Услугата се ползва от :

** Хора с увреждания с ограничения или невъзможност за самообслужване;

** Хора над 65 г. с ограничения или невъзможност за самообслужване;

** Самотноживеещи тежко болни лица;

** Семейства на деца с увреждания.с увреждания

През месец октомври се проведе поддържащо обучение на всички назначени лични асистенти.

Тази услуга е изключително полезна и търсена от потребителите, т. к. се предоставя в домашни условия, без откъсване от средата.

Powered by WordPress Popup